Выбрать главу

Петер Куцка

Унгарската научна фантастика

Литературният историк Андраш Богнар неотдавна намерил в една от градските библиотеки на Кечкемейт интересна ръкописна книжка.

Книжката била създадена в края на XVIII век. Неизвестният й автор събрал в нея стихове, песни, епиграми, някои от тях значителни от гледна точка на история на литературата, но нас повече ни интересува една част, написана в проза, която под формата на дискусия разисква въпроса: „Живеят ли хора на Луната?“. Авторът отговаря на този въпрос с „да“!

Не желанието за търсене и съхранение на традицията, а фактът е това, което ни кара да заявим: попаднали сме на един от прародителите на унгарската научнофантастична литература, на ново доказателство, че фантастиката не е явление от XX век, не е възникнала в днешни дни, а е връстник на литературата и като игрив поток ту е ромоляла на повърхността, ту е търсила път из подземни каверни. Както по отношение на световната литература можем да кажем, че научната фантастика съществува от най-древни времена, че идеите й, мислите й, темите й, поуките й могат да бъдат открити в приказките, митовете, легендите, както например в „Епос за Гилгамеш“, у Омир или в библията, така и няколкостотин годишната история на унгарската литература подкрепя нашето твърдение.

Предпоставки за научната фантастика изплуват винаги в епохи на научнотехнически и социални революции, винаги се появяват, когато човечеството вследствие на промените се надява нещата в света да се подобрят. Фантастиката обикновено е жанр на надеждата, само понякога — в трудни времена — се превръща в предупреждаващо пророчество, в предвестник на апокалипсиса. Нека обаче добавим, че апокалипсисите винаги завършват с „хепиенд“, с проваляне на лошите и победа на добрите. В научната фантастика намират отражение мечтите на човечеството, понякога и неговите кошмари, но при изследването на историята на научната фантастика никога не можем да се абстрахираме от изследването на нейните взаимни връзки с общественото развитие.

Историята на унгарската фантастика е приблизително двестагодишна или малко по-стара, ако вземем пред вид възникналите под френско влияние през епохата на Просвещението утопии, утопични романи, фантастични пътешествия, като например богатия на идеи роман на Дьорд Бешенйей „Пътешествието на Таримен“. Оригинални унгарски произведения в онази епоха са се появявали спорадично, преобладавали са адаптациите и преводите, известната книга на Холберг „Подземното пътешествие на Миклош Климуш“ е била четена до скъсване от читателите при всяко нейно издание.

В първите десетилетия на XIX век, в годините, които наричахме епоха на Реформацията, унгарската литература е във възход, оживява се книгоиздаването, започва издаването на вестници и списания, в които едно след друго се появяват писания на фантастична тема, сериозни или в хумористична, сатирична форма. Нацията иска да тръгне по пътя на буржоазното развитие, интелигенцията, писателите претеглят възможностите, въображението рисува различни, често противоречиви картини на бъдещето. Писателите ни откриват идеално уредени съвършени общества или заплашително „красиви светове“ на Луната, в неизвестни кътчета на Земята или под земята. Ще споменем само две произведения от тази епоха.

Унгарците, герои от романа на Ференц Ней „Пътуването до Луната“ (1836), стигат до целта си с въздушен кораб, намират там рационално построено общество и обществен живот и — естествено — безброй фантастични съоръжения и открития, транспортирана по кристални тръби светлина, превозни средства, движени от магнит, изкуствен дъжд.

Разказът на Миклош Йошика „Последни дни“ (1847) с безброй идеи, често надхвърлящи въображението на модерните фантасти, ни отвежда в далечното бъдеще, на далечна планета, населена с жители-телепати, със странни животни, с подводни кораби, самолети, еластично стъкло, извънземни светове и описанието на една странна, ефирна любов сред тези странни обстоятелства.

След революцията от 1848—1849 година и потушаването на борбата за свобода за дълго време в унгарската литература няма и следа от научнофантастичната тема. Нацията се е примирила с настоящето, избрала е пасивната съпротива и почти безнадеждно гледа на бъдещето.

Едва в огромното творчество на Мор Йокай научнофантастичната тема се появява отново, в една-две по-кратки новели, по-късно, от началото на седемдесетте години, в няколко романа, които можем да разглеждаме като образци, като класически предтечи на днешната унгарска научнофантастична литература. Смело можем да твърдим, че в действителност романите и новелите на Йокай са положили основите на унгарската научна фантастика, тяхното разнообразие, интересната фабула, природонаучната им насоченост, хуманистичното им съдържание, богатият и прекрасен език изпълват с възхищение и днешния читател. Измежду тях изпъква появилият се през 1872 година тритомен „Роман на бъдещия век“, чудесен е и романът за Атлантида „Оцеания“, утопистичната робинзониада „Където парите не са бог“, или пък написаната с горчив хумор сатира „Чак до Северния полюс“, да не говорим за многобройните му новели. Оттогава насам все още нямаме писател, въображението на когото да надмине това на Йокай. А и с неговата популярност не може да се мери никой, Йокай и до днес е най-четеният унгарски писател. Литературното му въздействие е неизмеримо. Краят на миналия и началото на XX век са пълни с негови епигони, с писатели, които не са могли да се отърсят от неговото влияние. Титус Товьолди, писателят с нещастна съдба, който в романа си „Новият свят“ бе писал за новото комунистическо общество, е също така последовател на Йокай, както да речем Ищван Мака, който в романа си „С летяща машина към Луната“ се занимава с чисто научни и технически проблеми и с точност, с която би могъл да засрами Ж. Верн и Х. Уелс, е предвидил действителното пътуване към Луната.