Пауъл до своите подчинени: Това вече почти е краят. Хасъп да бъде проследен и явно, и тайно. Сигурно носи със себе си жизненоважни улики, така че Райх вероятно му с осигурил добра охрана. По дяволите, ние сме загубени. Аз ви го казвам. И Стария Моз би ви го казал. И вие го знаете. За бога! Къде е това проклето момиче, което търсим?
Подобно на анатомична схема па кръвоносната система, с червени артерии и сини вени, мрежите на подземния и надземния свят се преплитаха. От главната квартира на Съюза обявата на Пауъл бе предадена на учители и ученици, на техните приятели, на приятелите на техните приятели, на техните случайни познати, на непознати, срещнати по време па работа. От казиното на Куизард обявата на Райх бе предадена от крупиета на комарджии, на мошеници, на големи гангстери, на дребни джебчии, на проститутки, сутеньори и техните жертви, на онези, които се намират на мъглявата граница между получестното и почти нечестното.
В петък сутринта Фред Дийл се събуди, стана, изкъпа се, закуси и тръгна за работа. Той беше еспер III степен и шеф на охраната в залата за работа с клиенти на банкерска къща „Марс“ на „Мейдън Лейн“. Докато си купуваше нова абонаментна карта за пневмоекспреса, се поздрави с дежурната на информацията — еспер III степен, която съобщи на Фред за Барбара Д’Кортни, Фред добре запомни снимката й, която тя му предаде по телепатия. Това беше снимка, поставена в рамка от парични знаци.
В петък сутринта Сним Асдж бе събуден от хазяйката си, Чука Фруд, която със силни крясъци си поиска наема.
— За бога, Чука — измърмори Спим. — Луди пари печелиш от онуй смахнатото парче, дето го намери, с жълтата грива. Тия магии, дето ги правиш долу в мазето, са си цяла златна мина. Що не ме оставиш на мира?
Чука Фруд изтъкна пред Сним, че: А) Жълтокосото момиче не е ненормално. То е истински медиум. Б) Тя (Чука) не се занимава с мошеничества. Тя е призната гадателка. В) Ако той (Сним) не й се издължи за шестте седмици подслон и храна, тя (Чука) съвсем лесно ще му предскаже бъдещето. Сним ще се озове вън на асфалта.
Сним стана и тъй като вече бе облечен, слезе в града, за да намери някой и друг кредит. Беше твърде рано, за да изтича до казиното на Куизард и да се опита да омилостиви някои от богатите клиенти. Сним пробва да стигне до центъра без билет, но беше изхвърлен от кондуктора надзъртач и трябваше да ходи пеша. Имаше много път до заложната къща на Джери Чърч, но Сним беше заложил при него една джобна пианола от злато и перли и се надяваше да изкрънка от Чърч още една жълтица в аванс.
Чърч беше излязъл по работа и помощникът му с нищо не можеше да му помогне. Размениха няколко думи и Спим му се оплака от злата си хазяйка, която всеки ден печелеше овации благодарение на оная новата вещица, като се правеше, че гледа на ръка, и пак се опитваше да го дои, макар че имаше купища пари. Служителят отказа да се трогне и не му пусна даже и за чаша кафе. Сним си тръгна.
Когато Джери Чърч се върна в магазина за кратка почивка след трескавото търсене на Барбара Д’Кортни, служителят му докладва за посещението на Сним и разговора си с него. Това, което не му докладва служителят, Чърч го надзърна. Едва не припадна. Довлече се до телефона и се обади на Райх. Не го намери. Чърч пое дълбоко дъх и се обади на Кено Куизард.
Междувременно Сним беше започнал да се отчайва. Това отчаяние породи в него безумното решение да приложи номера с банковия касиер. Дотътри се до „Мейдън Лейн“ и започна да оглежда банките по красивия площад до Бомбоубежището. И тъй като не беше от най-умните, допусна грешката да избере банкерска къща „Марс“ като място за извършване на акцията. Имаше вид на западнал провинциален клон. Сним не знаеше, че само могъщите и преуспяващи банки могат да си позволят да изглеждат бедни.
Сним влезе в банката, проправи си път през претъпканата зала до писалищата срещу касовите гишета и задигна цяло тесте заемни бележки и една писалка. Докато Сним излизаше от банката, Фред Дийл му хвърли един поглед и с досада го посочи на подчинените си.
— Виждате ли тоя дребен въшльо? — кимна той с глава към Сним, който тъкмо излизаше през главния вход. — Кани се да приложи номера с доплащането.
— Да го чупим ли, Фред?
— Има ли смисъл? Ще опита на друго място. Да го оставим да действа. Ще го спипаме, след като вземе парите, за да го осъдят. Да поседи малко на топло. В „Кингстън“ има много място.