Вратата на кабинета се отвори с трясък и с маршова стъпка, сякаш бе начело на манифестация, влезе главният прокурор Краб.
— Префект Пауъл! — изговори Краб тържествено.
— Да, господин главен прокурор?
— До мен достигнаха сведения, сър, че се каните да заблудите онзи механичен мозък с цел да замесите моя добър приятел Бен Райх в гнусното и подло убийство на Крей Д’Кортни. Мистър Пауъл, това, което целите, е абсурдно. Бен Райх е един от най-изтъкнатите и уважавани граждани на тази страна. Освен това аз никога не съм одобрявал онзи механичен мозък. Избирателите са ви гласували доверие, за да използвате собствените си интелектуални способности, а не да робувате на някакъв…
Пауъл кимна към Бек, който започна да вкарва перфокартите с информацията в ухото на Моз.
— Напълно сте прав, господин главен прокурор. А сега — начина. Първи въпрос: Как е успял Райх да елиминира охраната, Де Сантис?
— И още нещо, господа… — продължи Краб.
— С йонизатор на родопсина — отговори веднага Де Сантис. Взе едно пластмасово топче и го подхвърли на Пауъл, който го показа на всички. — Разполагаме с емпиричната формула за производството му за компютъра, а също и с един опитен образец. Някой иска ли да го опита?
Областният прокурор очевидно нямаше желание.
— Не виждам смисъла. Моз сам може да прецени.
— И накрая, господа… — обобщи Краб.
— О, хайде по-смело — каза Де Сантис с дразнещо веселие. — Докато не видите с очите си, няма да ни повярвате. Изобщо не боли. Просто в продължение на шест или седем часа сте non compos mentis1.
Пластмасовото топче между пръстите на Пауъл се счупи. Под носа на Краб избухна ярка синя светлина. Поразен насред речта си, главният прокурор се свлече като празен чувал. Пауъл се огледа ужасено.
— Боже господи! — извика той. — Какво направих! Това топче просто се стопи между пръстите ми! — Погледна към Де Сантис и заговори със строг глас. — Изработили сте прекалено тънка обвивка. Виж сега какво направи на главния прокурор Краб.
— Аз?
— Подайте информацията на Моз — каза областният прокурор със скован от сдържане глас. — Сигурен съм, че ще я приеме.
Разположиха тялото на главния прокурор в дълбоко, удобно кресло.
— А сега да видим по какъв начин е било извършено убийството — продължи Пауъл. — Наблюдавайте внимателно, господа. Ръката е по-бърза от окото. — Показа им един револвер, взет от музея на полицията. Извади патроните от гнездата им и изтръгна куршума от един от патроните. — Райх е направил същото с пистолета, даден му от Чърч преди убийството. Престорва се, че го прави безопасен. Фалшиво алиби.
— Защо фалшиво? Този пистолет е наистина безопасен. Това ли са показанията на Чърч?
— Да. Те са пред вас.
— Тогава няма смисъл да занимавате Моз с този въпрос. — Областният прокурор хвърли книжата с отвращение. — Нямаме необходимите доказателства.
— Напротив, имаме ги.
— Как може да се извърши убийство с гилза без куршум? А никъде не сте отбелязали, че Райх е заредил отново.
— Заредил е.
— Не е вярно — озъби се Де Сантис. — Не открихме куршум нито в раната, нито в стаята. Нищо не открихме.
— Открихме това, което ни трябваше. Но всичко ми се изясни, след като открих ключа към загадката.
— Никакъв ключ нямаше! — извика Де Сантис.
— Самият ти ми го посочи, Де Сантис. Онова парченце желатин от бонбони в устата на Д’Кортни. Сещаш ли се? А в стомаха му нямаше бонбони.
Де Сантис го изгледа злобно. Пауъл се ухили. Взе един капкомер и напълни с вода една желатинова капсулка. Напъха я в отвора на гилзата над заряда и постави гилзата в пистолета. Вдигна го, прицели се в едно малко дървено трупче на ръба на масата с макета и натисна спусъка. Чу се тъп, глух изстрел и трупчето се пръсна на парчета.
— Бога ми… Това е номер! — възкликна областният прокурор. — В гилзата е имало и нещо друго освен вода.
Започна да разглежда парчетата дърво.
— Не, нищо друго нямаше. Със заряда на една гилза може да се изстреля унция вода. И то с достатъчна начална скорост, че да пробие задната част на черепа, ако се стреля през небцето. Ето защо е било необходимо Райх да стреля през устата. Това обяснява защо Де Сантис намери желатин, но не намери нищо друго. „Куршумът“ просто е изчезнал.
— Дайте това на Моз — промълви прокурорът. — Ей богу, Пауъл, започвам да вярвам, че ще можем да образуваме дело.
— Добре. Сега стигаме до мотива. Сдобихме се с финансовата документация на Райх и нашият счетоводен отдел я прегледа. Д’Кортни е бил притиснал Райх до стената. Райх е разсъждавал така: „Щом не можеш да го победиш, слей се с него.“ Опитал се е да осъществи сливане с Д’Кортни. Не е успял. Затова го е убил. Това приемате ли го?