Избърса сълзите от лицето си, отвори вратата към коридора, огледа се в двете посоки, но не видя никого. Прекоси коридора на пръсти. През тънките стени чу как куртизанките си бъбрят, докато се приготвят за нощните гуляи. Сви се в очакване нечий пронизителен глас да извика името й. Като по чудо никой не я повика. Беше свободна да осъществи бягството си.
Слезе предпазливо по коридора към нужника — малка, долепена до къщата барака — и се промъкна вътре. Светлината от малкия прозорец с решетки осветяваше тясното помещение с дупка в земята. Блъсна я вонята на урина и фекалии, но слава Богу, беше сама. Протегна ръка, отмести една разхлабена дъска от тавана и пъхна ръка под отвора на покрива.
Преди три години бе обвинена в кражба и изпратена в квартала на удоволствията. Но тя продължи да краде — пари от клиентите, украшения от другите жени и храна от кухнята. Първо криеше плячката в стаята си, но Минами я разкри и я преби жестоко. После Пеони си намери по-добро скривалище в нужника, където никой не оставаше достатъчно дълго, за да огледа тавана. Сега тя измъкна черна квадратна лакирана кутия. Ласкаво погали седефените цветя по капака. Беше откраднала тази вещ от един пътуващ търговец. В нея се криеше нейният ключ към свободата, гаранцията й за щастлив живот далеч от квартала на удоволствията. Тази мисъл предизвика у нея същите чувства, които изпитваше, когато крадеше. Сърцето й заблъска лудо в гърдите, дишането й се учести. Заля я трепетно чувство за сила. Тя познаваше и жадуваше това чувство още от дете, когато открадна за първи път красива кукла от една сергия. Удоволствието да притежава открадната вещ бе нищо в сравнение с насладата от самия акт. Чувстваше се непобедима. А тази лакирана кутия се бе оказала с двойна печалба: веднъж — заради опиянението от кражбата, и втори път — заради съдържанието й. Една знойна лятна нощ миналия месец, когато гуляите в „Полумесец“ бяха в разгара си, пияните клиенти запяха под звуците на шамисен17, флейта и барабани следната пошла песен:
Заставиха Пеони да танцува и да вдига полата си. Останалите куртизанки се кискаха, мъжете подсвиркваха и крещяха:
— По-нагоре! По-нагоре!
Сълзи от срам се стичаха по бузите на момичето, докато неохотно откриваше първо кривите си прасци, после — масивните си бедра. Минами се смееше заедно с тълпата, но очите му ставаха сурови, щом срещнеха погледа на Пеони, а посланието в тях бе недвусмислено: ако не се подчиниш на желанията на клиентите, ще пострадаш. Принудиха я съвсем да запретне полите си и да покаже огромния си гол задник и обраслите си слабини. Клиентите се подиграваха и стискаха носа си. Пеони избяга разплакана по тъмния коридор. Вратата на една от стаите за гости бе отворена и отвътре се чуваха стенания. През прозореца нахлуваше лунна светлина и осветяваше на кушетката две голи вплетени тела и нещо, което лежеше сред разхвърляните дрехи. По-бърза от вятъра и по-тиха от дихание, Пеони се шмугна в стаята и веднага излетя обратно, стиснала нещото под мишница. Триумфът се разливаше като балсам върху накърнената й гордост.
Сега, самичка в нужника, тя се усмихна. Скоро бе узнала стойността на своето съкровище и бе разбрала какви престъпления е извършил неговият собственик. Когато сосакан Сано спомена разпятието, подозренията й се потвърдиха. Толкова се развълнува, че за малко да разкрие пред него тайните на Дешима. Успя да спре тъкмо навреме. Собственикът на съкровището не би пожелал такова изобличаващо доказателство да попадне в ръцете на пратениците на шогуна. Колко ли би платил, за да си го върне обратно? Със сигурност достатъчно, за да откупи свободата й от квартала на удоволствията.
Пеони бързо пъхна кутията обратно в скривалището. Сграбчи монетите, скрити пак там, намести обратно дъската и излезе от нужника. Късметът бе на нейна страна — не срещна никого, докато излизаше забързана на улицата през задната врата. Огледа внимателно тълпата и се сля с нея.
Четиринайсетгодишна, Пеони бе работила като прислужница в дома на един богаташ. Чистеше и шиеше, разнасяше разни поръчки от зори до мрак. Много се боеше от гнева на господаря и затова обуздаваше порива си да краде. До деня на сватбата на най-голямата дъщеря, когато задигна комплект украшения за коса, подарък за булката. Ако беше скрила веднага плячката си, може би щеше да избегне злощастната си съдба. Но суетата й е подлъга — точно слагаше едно от украшенията в косите си, когато влезе господарката, видя го в ръцете й и се развика: „Крадла! Крадла!“ Скоро след това дойде районният дошин и я отведе в затвора. В съда се установи, че са намерени и други откраднати неща в стаята й.