Но той се изви в стола си с лице, потъмняло от страст, и с жест я накара да продължи. Пот изби по кожата му, противната миризма стана по-силна. Пеони видя как органът му нараства и щръква. Странно, тя също почувства желание. Дишането и ударите на сърцето й се учестиха тъй, все едно крадеше. Непозната топлина запулсира в слабините й. Зърната на гърдите й се втвърдиха. Тя разбра, че желае варварина не по-малко, отколкото той нея, и то по същия необикновен начин. Той й изкрещя следващите заповеди и инстинктът й подсказа какво да направи. Зашлеви го силно през лицето. Той простена, очите му бяха трескави от болка и страст. После го удари в гърдите, той се сгърчи и членът му достигна пълна ерекция. Докато го удряше отново и отново, нейните стонове се смесваха с неговите. Вече не можеше да се сдържа, разкъса дрехите си, възседна Спаен и се наниза на члена му. Горещината и миризмата на пропитото му от пот тяло разпалваха желанието й. Видът на изкривеното му лице и напрегнатите мускули на едрото му тяло я караха да вие от удоволствие. Повдигаше се и се спускаше в неспирен екстаз.
Той свърши почти веднага с поредица от дрезгави викове и неудържими конвулсии. Тя продължи да го язди, докато достигна върха на собственото си удоволствие. Почувства се силна, тържествуваща. Усещането за власт над един див варварин бе по-добро и от кражба.
Това бе първата от много подобни нощи. Играта ставаше все по-пламенна и буйна. Понякога Спаен я караше да го заплашва с нож или револвер. Пеони се чудеше откъде бе взел оръжията. Сега знаеше. Беше видяла и чула разни неща в Дешима, и то далеч не само през нощта, когато Спаен изчезна. Когато се научиха да разговарят на смесица от прости японски и холандски думи, той започна да й разказва много интересни неща. Като отплата за страданията, които й причиняваше в първата фаза на играта. Защото, за да може Спаен напълно да се наслади на секса, той трябваше първо да оскърбява и да унижава мъчителката си, да й се подиграва и да се държи лошо с нея пред другите. Смяната на ролите създаваше допълнително удоволствие и Пеони наистина обичаше варварина точно заради властта и екстаза, които й бе дарил. А сега скърбеше за него. Беше приела правилата на тяхната тайна игра, макар и да ненавиждаше унижението да чисти гърнето, което той нарочно обръщаше. Безумно влюбената робиня в нея жадуваше смъртта, за да могат двамата да се слеят във вечността, но онази част, която бе оцеляла, ликуваше заради убийството. Чрез смъртта на своя любовник тя щеше да живее като независима жена, без нужда да краде, за да отстоява своята власт.
На улицата забеляза един градски куриер — млад мъж с емблемата на града, изрисувана на гърба му. Кимоното му бе завързано на кръста, за да може да бяга свободно. Тя му даде знак и той дотича при нея.
— Предайте това съобщение на… — и тя прошепна в ухото му името на човека, от когото бе откраднала лакираната кутия. После добави: — Кажете му, че у Пеони има нещо, което е изгубил, и ще му го върне срещу 10 000 кобана. Нека дойде сам с парите в стаята ми довечера в часа на глигана20.
После плати на пратеника и той хукна да предаде ултиматума. Пеони се усмихна. Беше сигурна, че мъжът ще приеме исканията й. Дори и да откажеше, тя нямаше да загуби — щеше просто да продаде своята тайна на сосакан Сано и пак да спечели свободата си.
— Пеони! — гласът на Минами я стресна и я върна в настоящето. — Влизай в къщата. Веднага! — навъсен, той я сграбчи за косата и я повлече вътре. — Имаш работа.
Тайната й вдъхваше сили. Тя прикри усмивката си и смотолеви:
— Да, господарю.
Все още бе неин господар, но не задълго.
Глава 11
Като поразпита из града, Сано откри Урабе в китайската колония на Нагасаки. Тя се намираше близо до пристанището и бе заобиколена с висока дървена ограда, ров и рибарски къщурки. Следобедът преваляше, слънчевите лъчи бяха станали меднозлатисти, а морето — кобалтовосиньо.
Сано навлезе в селището и се озова сред оживен площад. Китайски търговци стояха до сергии, украсени с червени фенери и отрупани с порцеланови съдове, топове естествена коприна, бурета със захар, терпентин, камфор и смирна, тиково дърво от Камбоджа, корени от женшен от Корея, книги, лекарства и всякакви екзотични стоки. Продавачите сновяха насам-натам, а опашките се виеха все по-дълги, докато траеше пазарлъкът с клиентите. Пръстите на търговците светкавично отмятаха мънистата на сметалата и изчисляваха цените. Бързата им реч привнасяше някаква трескавост в пазарната атмосфера. Китайците се ползваха с повече привилегии от холандците — годишно пристигаха по седемдесет техни кораба; те притежаваха оръжие, можеха безпрепятствено да напускат своя жилищен район, имаха собствен храм.