Според Сано листът бе изписан на холандски. Но как да се срещне с чужденеца? Веднага можеха да го обвинят в предателство!
— Чудя се какво ли става там горе — Хирата прекъсна мислите му.
Сано проследи погледа на своя главен помощник и видя по скалите бягащи фигури, които си крещяха с непонятна ярост. Към кораба бързо се носеше дълга лодка, претъпкана със самураи.
— А-а, пристанищният патрул. Най-сетне! — капитанът извика към баржата: — Возим пратеници на шогуна, които желаят официален достъп в пристанището. Чакайте, къде отивате? Спрете!
Лодката ги подмина с голяма скорост. Последваха я още две. Никой не спря, а лицата на самураите бяха изопнати от тревога — сякаш се бяха впуснали в мисия на живот и смърт.
— Нещо не е наред — обяви капитанът.
Корабът наближи Нагасаки. Градът се извиваше в неправилен полумесец около пристанището. Безпорядък от керемидени и сламени покриви покриваше хълмовете, а между тях криволичеха тесни улички. През града минаваха три реки, които се вливаха в морето. Червените пагоди на храмовете се открояваха по високите склонове, а над тях се издигаха високите кули на наблюдателниците. Край брега други патрулни баржи обикаляха пусналите котва кораби и охраняваха рибарските лодки да не навлизат навътре в морето. Сано не виждаше причина за суматохата. Дали това не бе някакво особено военно упражнение или подготовка за неизвестно природно бедствие? Друга баржа се насочи право към кораба им и спря до него.
— Време беше — изсумтя недоволно капитанът.
Командващият баржата извика:
— Нашите извинения за закъснялото посрещане, но имаме големи неприятности. Директорът на холандската търговска компания „Ист Индия“ е изчезнал!
Сано дочу тези реплики и обърна очи към Хирата. Помощникът му прошепна:
— Защо изчезването на този човек представлява такъв проблем?
— Защото всяко нарушение на разпоредбите за сигурност в Нагасаки означава смърт за онези, които носят отговорност за спазването им — прошепна Сано в отговор. — Изчезналият варварин може да подстрекава към неподчинение и дори война… или да започне да разпространява из Япония християнството…
Втората заплаха вървеше ръка за ръка с първата. Християнството бе достигнало Кюшу преди около сто и петдесет години чрез йезуитски мисионери, пътували на португалските търговски кораби. Известно време се бе разпространявало безпрепятствено из Япония и бе приемано радушно и от бедни селяни, и от даймио — едрите феодални владетели, аристократите сред самураите. Петдесет години след появата си по тези земи християнството бе спечелило около триста хиляди последователи. Но впоследствие чуждата религия бе създала сериозни проблеми. Селяните, приели християнството, разрушаваха шинтоистките и будистките храмове и с това причиняваха граждански безредици. Мисионерите снабдяваха даймио с оръжие и заговорничеха срещу режима. В страната започнаха да пристигат вести за християнски кръстоносни походи срещу мюсюлманите, за португалските и испанските завоевания в Югоизточна Азия и в Новия свят7 и за плановете на папата да заграби онези земи, които не изповядват християнството.
Накрая Йеясу, първият шогун от клана Токугава, издаде декрет, забраняващ християнството и задължаващ мисионерите да напуснат страната. През последвалите седемдесет и пет години бакуфу яростно преследваше опасната чужда вяра. Сега бягството на един-единствен холандец бе възобновило заплахата за националния мир и независимост.
— Следвайте ни, ще ви преведем благополучно до брега — каза служителят от пристанищния патрул и кимна на капитана.
Корабът потегли след баржата сред непрестанно нарастващата суматоха. Воините от патрулните лодки претърсваха за изчезналия холандец китайските джонки и другите чужди плавателни съдове в пристанището. По бялата плажна ивица, по доковете и кейовете се суетяха още воини. От десния борд Сано наблюдаваше диренето със смесица от вълнение и страх. Внезапна мисъл прониза съзнанието му.
— Спрете тук, за да не заседнете на плиткото — извика служителят от пристанищния патрул, когато стигнаха на известно разстояние от града.