В двата външни джоба на сакото имаше цигари, евтина газова запалка и ролка бонбони с карамел. В предните джобове на панталона Били намери шейсет и седем цента на монети, тесте карти за игра и пластмасова свирка във формата на канарче. Портфейлът на Котъл съдържаше шест банкноти от по един долар, една от пет и четиринайсет от десет. Последните сигурно му ги бе дал психопата.
Десет долара за всяка година от вашата невинност, господин Уайлс.
Пестелив по природа, Били не искаше да погребе парите заедно с трупа. Замисли се дали да не ги пусне в кутията за помощи за бедните в църквата, където го нападнаха предната вечер на паркинга.
Погнусата надделя над пестеливостта. Били остави парите в портфейла. Мъртвите фараони бяха изпращани в отвъдното със сол, жито, вино, злато и умъртвени слуги, а Ралф Котъл щеше да пресече река Стикс с джобни пари.
Сред малкото други предмети в портфейла имаше два, които привлякоха интереса му. Първият беше износена и измачкана снимка на Котъл като млад. Изглеждаше красив, мъжествен, съвършено различен от съсипания мъж в по-късните си години, но приликата беше явна. До него стоеше хубава млада жена. Двамата се усмихваха. Изглеждаха щастливи.
Вторият беше членска карта от 1983 година на Американското дружество на скептиците. РАЛФ ТЪРМАН КОТЪЛ, ЧЛЕН ОТ 1978.
Били запази снимката и членската карта и върна всичко останало в задния джоб на панталона на Котъл. После уви стегнато трупа в платното, подгъна краищата и го облепи с дълги парчета солидно тиксо. Беше се надявал, че като увие няколко пъти трупа в непрозрачно пластмасово платно, ще мине за килим. Пакетът обаче приличаше точно на труп в платно. Били взе въжето и завърза здраво единия край на платното, за да може така да влачи тялото.
Възнамеряваше да се отърве от Котъл едва когато се стъмни. Багажникът на колата му имаше стъкла. Джипът е практичен автомобил, но ако се каниш да превозваш труп посред бял ден, по-добре да имаш кола с голям багажник.
Вече имаше чувството, че домът му се е превърнал в автобусна станция, където всеки, който поиска, може да се разхожда свободно, затова изтегли трупа от кабинета и го остави зад дивана в хола. Там не можеше да се види нито от предната врата, нито от задната.
Отиде до мивката в кухнята и си изми многократно ръцете с течен сапун и почти вряла вода. После си направи сандвич с шунка. Умираше от глад, макар че бе чудно как може да му се яде след ужасяващата работа, която току-що бе свършил.
Не беше очаквал, че е запазил волята си за оцеляване така силна през годините на отшелничеството си. Запита се какви ли други качества, добри или лоши, щеше да преоткрие или открие в себе си през следващите трийсет и шест часа.
Има някой, който помни пътя до вратата ти — Живота можеш да избегнеш, но не и Смъртта.5
Глава 34
Били тъкмо привърши сандвича си, когато телефонът иззвъня. Не искаше да отговаря. Не му се обаждаха често приятели, а и Лани беше мъртъв. Знаеше кой звъни. Стига толкова.
На дванадесетото иззвъняване той избута стола си назад. Досега изродът не бе обелвал и дума по телефона. Не искаше Били да чуе гласа му. Щеше само да го слуша в подигравателно мълчание.
На шестнадесетото иззвъняване Били стана от масата. Единствената цел на тези обаждания беше да го сплашат. Нямаше смисъл да отговаря.
Застана до телефона и се втренчи в него. На двайсет и шестия звън вдигна слушалката. На екрана не се изписа номерът на повикващия. Били не каза „Ало“. Само слушаше. След няколко секунди мълчание, от другия край се чу механическо изтракване и изсъскване. Насред съскането се чуваха пукане и пращене: звукът на празна аудиолента, минаваща през главата на магнетофон.
Говорът, който се появи, беше ту на мъже, ту на жени. Никой не произнасяше повече от три думи, най-често само една. Съдейки по неравната сила на звука и по други признаци, явно психопатът беше съставил съобщението, използвайки готови записи, навярно на книги, четени от различни хора.
Ще… убия… червенокоса красавица. Ако… кажеш… ликвидирай кучката… ще… я… убия… бързо. Иначе… ще… умре… мъчително. Имаш… една минута… да… кажеш… ликвидирай кучката. Изборът… е… твой.
И отново съскане, пукане и пращене на празна лента…
Предизвикателството беше измислено безупречно. То не позволяваше на нерешителния да шикалкави повече. В предишните случаи Били беше морално въвлечен само дотолкова, доколкото изборът на жертвите бе резултат от неговото бездействие, а в случая с Котъл — поради отказа му да действа.