— Сигурна ли си, че това са всички имена, които ще ми изброиш?
— Ако се сетя за още някого, ще те известя — заявих.
Придадох си най-невинното ококорено изражение. Ето, нямам нищо в ръкава.
— По-добре да го сториш, Анита!
— Естествено!
Долф се ухили и поклати глава:
— Кого защитаваш?
— Себе си — отвърнах.
Той ми се стори озадачен. Нека кажем просто, че не искам да настройвам някого срещу себе си.
— Кого?
Вдигнах глава към ясното августовско небе:
— Смяташ ли, че ще вали?
— По дяволите, Анита, нуждая се от помощта ти!
— Вече ти я дадох.
— Името!
— Още не. Първо ще проверя и ако ми се стори подозрително, обещавам да споделя с теб.
— Е, ти си самата щедрост, нали? — по бузите на ченгето пълзеше червенина. Досега не бях виждала Долф да се ядосва. Боях се, че ми предстои да присъствам на грозна сцена. — Първата жертва беше бездомник. Сметнахме, че е припаднал от пиене и гулите са го докопали. Намерихме го точно до едно гробище. Случаят е ясен, нали? — повишаваше тон с всяка следваща дума. — След това открихме онази двойка — тийнейджъри, спипани да се натискат в колата на хлапето. Мъртви, все още не особено далече от гробището. Повикахме изтребител7 и свещеник. Случаят приключен… — Долф заговори по-тихо, но все едно беше преглътнал крясъците си. Гласът му бе напрегнат и почти задавен от гняв: — А сега и това. И е същата твар каквото и да е то, мътните го взели. Но се намираме на километри от най-близкото проклето гробище. Не е гул, а и ако те бях извикал при първия или втория случай, това клане нямаше да се случи. Ама смятах, че ставам по-добър в свръхестествените дивотии. Вече съм понатрупал опит, но не е достатъчен. Изобщо не е достатъчен… — той мачкаше бележничето в огромните си лапи.
— Това е най-дългата реч, която някога съм чувала от устата ти — заявих.
Долф почти се засмя:
— Нуждая се от името, Анита!
— Доминга Салвадор. Тя е вуду жрица на целия Среден Запад. Но ако пратиш полицията при нея, няма да говори с теб. Нито един от хората в списъка няма да разговаря с вас.
— Но с теб ще разговарят?
— Да — признах.
— Добре, тогава най-добре до утре да си надушила нещо.
— Не знам дали ще успея да си уредя среща толкова бързо.
— Или успяваш, или отивам аз — настоя Долф.
— Добре де, добре, ще се справя все някак!
— Благодаря, Анита! Поне сега има откъде да започнем.
— Може изобщо да не е зомби, Долф! Просто предполагам наслуки.
— Че какво друго може да е?
— Ами, ако по стъклата бе имало кръв, щях да предположа, че е ликантроп8.
— О, страхотно, точно това ми трябваше — развилиял се превръщан!
— Да, но по стъклата няма кръв.
— Значи вероятно е някакъв вид немъртвец — кимна Долф.
— Именно.
— Е, говори с тази Доминга Салвадор и ми докладвай незабавно.
— Слуш-шам, сержант!
Долф ми спретна една гримаска и се прибра в къщата. По-добре той, отколкото аз. Аз имах задача само да се прибера у дома, да се преоблека и да се приготвя за събуждане. Тази вечер, след падането на мрака, щяха да ме чакат трима клиенти, строени за… или по-правилно е да се каже „легнали“?
Терапевтката на Елен Гришъм смяташе, че за пациентката й ще е от полза да се изправи срещу баща си, който я е насилвал като малка. Проблемът се коренеше в това, че от няколко месеца насам човекът почиваше в гроба. Така че аз трябваше да вдигна господин Гришъм от мъртвите и да оставя дъщеричката да му обясни какъв кучи син е бил приживе. Терапевтката смяташе, че това ще има пречистващо въздействие. Е, ако си защитил докторат, сигурно ти се позволява да се изказваш по този начин.
Другите две съживявания бяха по-обикновени; оспорвано завещание и главен свидетел на обвинението, проявил лошия вкус да получи сърдечен удар преди да свидетелства на делото. Все още не беше сигурно дали показанията на едно зомби са приемливи в съда, но хората бяха достатъчно отчаяни да пробват и да си платят за това.
Стоях насред зелено-кафявата морава. Радвах се, че семейството не е било привърженик на пръскачките. Хабене на вода. Може би дори рециклираха кутиите и вестниците? Нищо чудно да бяха почтени граждани-природолюбители. А може и да не бяха.
Един от униформените вдигна жълтата лента с надпис „Не преминавай!“ и ме пусна да изляза. Постарах се да не обръщам внимание на зяпачите и се намъкнах в колата си. Беше скорошен модел „Нова“. Можех да си позволя и по-добра, но защо да си давам труда? Нали върви?
Воланът беше прекалено нагорещен, за да го пипам. Пуснах климатика и оставих колата да се охлади. Всичко, което казах на Долф за Доминга Салвадор беше истина. Нямаше да проговори пред полицията, но не по тази причина се опитах да задържа името й извън играта.
8
Общо название за хората, способни да сменят облика си: върколаци, плъхолаци и др. — Бел. пр.