— Добре, Анита, какво точно стана? Погледнах към дневната. Беше почти празна. Зомбитата бяха отнесени. Изпържени на улицата, вече пепел. Забавление за целия квартал. Семейно развлечение.
— Дали бих могла да се преоблека преди да давам показания, моля?
Долф ме погледа секунда-две, после кимна.
— Страхотно! — изправих се, стиснала одеялото около мен, краищата — внимателно подгънати. Нямах намерение да се препъвам в него все пак. Достатъчно се бях изложила тази нощ.
— Запази тениската като улика — подвикна полицаят.
Без да се обръщам, отвърнах:
— Ама естествено!
Бяха покрили с чаршафи по-страховитите петна, за да не разнасят кръвта из цялата сграда. Мило.
В спалнята смърдеше на гнил труп, застояла кръв и стара смърт. Боже. Тази вечер няма да мога да заспя тук. Дори и аз си имам граници.
Най-много ми се искаше да взема душ, но не смятах, че Долф ще ме чака толкова време. Задоволих се с джинси, чорапи и чиста тениска. Занесох всичко в банята. Затворих вратата и миризмата почти не се усещаше. Банята си беше познатото ми убежище. Никакви катастрофи тук.
Хвърлих одеялото на пода, заедно с тениската. На, рамото — там, където ме беше ухапало зомбито — имах дебела превръзка. Какъв късмет, че чудовището не беше отхапало парче плът! Докторката ме предупреди, че трябва да ми се бие ваксина срещу тетанус. Зомбитата не пораждат нови зомбита с ухапване, но устата на мъртъвците е като помийна яма. По-сериозна заплаха са различните бактерии, но и тетанусът трябва да се взима предвид.
По краката и ръцете ми имаше съсирени ивици кръв. Не си дадох труд да си мия ръцете. После щях да се окъпя. Да се почистя цялата наведнъж.
Тениската висеше почти до коленете ми. Отпред имаше голяма карикатура на Артър Конан Дойл, който наднича през огромна лупа, а едното му око е комично уголемено. Взирах се в огледалото над мивката и гледах тениската. Беше мека, топла и успокоителна. А точно сега имах нужда от успокоение.
Старата тениска беше съсипана. Нямаше начин да я спася. Но може би щях да спася някои от пингвините. Пуснах водата във ваната. Ако бяха ризи, щях да ги накисна в студена вода. Дали действаше и при играчките?
Извадих маратонки изпод леглото. Изобщо не ми се щеше да крача само по чорапи през съсирващите се петна. За тази цел имаше обувки. Добре де, изобретателят на „Найки Еърс“ надали ги беше правил за вървене по съхнеща кръв от зомби. Трудно е да предвидиш всичко.
Два от пингвините бяха станали кафяви от кръвта. Набързо ги замъкнах в банята и ги пуснах във водата. Натисках ги надолу, докато се просмукаха достатъчно, за да останат поне отчасти потопени, след това спрях кранчето. Ръцете ми бяха по-чисти. Не и водата. Кръвта се източваше от двете меки играчки, като от изцедена мокра гъба. Ако тези двете се изчистеха, сигурно щях да спася всичките.
Избърсах си ръцете в одеялото. Нямаше смисъл да цапам нещо друго с кръв.
Зигмунд, пингвинът, с когото спях от време на време, бе само опръскан. Просто няколко капчици по рошавото му бяло коремче. Е, все някакъв късмет! Почти го пъхнах под мишница, за да го държа, докато давам показания. Но Долф вероятно не би ме издал. Сложих Зигмунд по-далече от най-гадните петна, сякаш това щеше да помогне. Но се почувствах по-добре при вида на глупавата играчка, натикана в безопасност в ъгъла. Да му се не види.
Зербровски надничаше в аквариума. Погледна към мен.
— Това са най-големите проклети скаларии, които съм виждал! Човек може да си ги опържи в тигана!
— Остави рибите на мира, Зербровски! — посъветвах го.
Той се ухили.
— Разбира се, беше просто предложение!
В кухнята Долф седеше със скръстени на масата ръце. Изражението му бе неразгадаемо. Ако бе разстроен, че тази нощ катастрофата ми се е разминала на косъм, не му личеше. Но пък на Долф никога нищо не му личи. Най-силната емоция, която някога съм го виждала да изявява, бе точно в този случай. Зомбито убиец. Избитите цивилни.
— Искаш ли кафе? — попитах.
— Определено.
— И аз — обади се Зербровски.
— Само ако се помолиш!
Той се облегна на стената точно до кухнята.
— Моля!
Извадих торбичка със зърна от фризера.
— Ти си държиш кафето в хладилника! — изуми се Зербровски.
— Никой ли не ти е варил истинско кафе? — попитах.
— Моята представа за хубаво кафе е „Тейстър’с чойс“24.
Поклатих глава:
— Варварин!
— Ако вие двамата сте свършили с хитроумните подмятания — обади се Долф, — дали не бихме могли да започнем с показанията?
Каза го с доста по-мек тон, отколкото изискваха думите му.
24
Nescafe Taster’s Choice — марка популярно разтворимо кафе, рекламирано като „много високо качество“ — Бел. пр.