— Може би кърми бебето, когато чува силен шум. Съпругът отива да погледне. Шумът събужда малкото момиченце, то излиза от стаята си да види какво става. Съпругът вижда чудовището, грабва детето и тича към спалнята. Зомбито ги хваща тук. Убива ги всички, пак тук… — собственият ми глас звучеше дистанцирано и клинично. Точка за мен.
Опитах се да избърша част от кръвта от малката ръка. И момиченцето е носило пръстен като мама. От онези, пластмасовите, които получаваш от машините за дъвки.
— Видя ли пръстена, Мерлони? — попитах. Вдигнах ръката от пода и подвикнах: — Дръж!
— Исусе! — Той скочи на крака и се раздвижи още преди да му я метна. Озова се зад вратата извънредно бързо. Всъщност нямах намерение да хвърлям ръката. Наистина.
Държах ръчицата в шепи. Беше тежка, сякаш пръстите щяха да се свият около дланта ми. Да ме помолят да ги заведа на разходка. Изпуснах гнусното чудо на килима. Падна с влажно цопване.
Стаята беше много гореща и леко се въртеше. Примигнах и се втренчих в Зербровски.
— Печеля ли облога?
Той кимна:
— Анита Блейк, коравото маце. Една нощ кулинарни наслади при Тони за сметка на Мерлони! Чувал съм, че правят страхотни спагети!
Споменаването на храната ми дойде в повече.
— Къде е банята?
— Нататък по коридора, третата врата отляво — обясни Долф.
Хукнах към банята. Мерлони тъкмо излизаше оттам. Нямах време да вкуся победата. Бях твърде заета да освобождавам стомаха си.
28
Бях опряла чело в студения линолеум в банята. Чувствах се по-добре. Какъв късмет, че не бях имала време да закуся!
На вратата се почука.
— Какво? — провикнах се.
— Долф е. Мога ли да вляза? Обмислих въпроса му.
— Ами, да.
Той се появи с кърпа в ръка. Както предположих — от шкафа за бельо. Погледа ме известно време и поклати глава. Намокри кърпата в мивката и ми я подаде:
— Знаеш какво да правиш с нея.
Така е. Кърпата беше студена и много приятно охлади лицето и шията ми. Попитах:
— Връчи ли една и на Мерлони?
— Аха, той е в кухнята. И двамата сте истински задници, но беше забавно.
Успях да възпроизведа вяла усмивка.
— Сега, след като приключихме със самоизявяването, да имаш някакви полезни наблюдения? — Долф седна на затворената тоалетна чиния.
Аз останах на пода.
— Някой да е чул нещо, за разнообразие?
— Един съсед доловил някакъв шум призори, но отивал на работа. Казва, че не искал да се забърква в семейни скандали.
Втренчих се в Долф.
— Чувал ли е караници от съседната къща и преди?
Сержантът поклати глава.
— Боже, само да беше викнал ченгетата! — възкликнах.
— Смяташ ли, че ситуацията щеше да се развие другояче? — поинтересува се полицаят.
Замислих се за малко.
— Не за това семейство, може би, но нищо чудно да имахме хванато зомби!
— Разляното мляко31… — проточи Долф.
— Може и да не е така. Всичко тук е съвсем прясно. Зомбито ги е убило, след това се е мотало наоколо, докато похапне четирима души. Това не става бързо. Призори това чудо още ги е убивало.
— Ти така казваш.
— Запечатай района.
— Защо?
— Зомбито със сигурност е наблизо, имам предвид съвсем наблизо. Крие се и чака да падне нощта.
— Мислех си, че зомбитата могат да излизат денем — възрази Долф.
— Могат, но не обичат. Едно зомби няма да се покаже на слънце, ако не му наредят.
— Значи — най-близкото гробище — уточни той.
— Не е задължително. Зомбитата не са като вампирите или гулите. Не се нуждаят от ковчези и дори от гробове. То просто ще иска да се махне от светлото.
— Тогава къде да го търсим?
— В бараки, гаражи… навсякъде, където ще остане скрито.
— Значи може да е и в детска къщичка на дърво? — попита Долф.
Усмихнах се. Хубаво бе да знам, че още го мога.
— Съмнявам се, че зомбитата биха се катерили дори ако имат такава възможност. Забележи, че всички къщи са били едноетажни.
— Мазета?
— Да, но никой не е изтичал в мазето — казах аз.
— Щеше ли да помогне?
Свих рамене.
— Зомбитата не ги бива много по катеренето, по принцип. Това е по-бързо и по-жизнено, но… Е, мазето поне би могло да го забави. Ако там има прозорци, хората са щели да изкарат децата навън… — потърках яката си. — Зомбито избира едноетажни къщи с плъзгащи се врати. Сигурно почива в някоя наблизо.
— Съдебният лекар казва, че трупът е висок, метър и осемдесет или осемдесет и нещо. Мъж, бял. Невероятно силен.