— Не че си мек, ти просто не мислиш — каза прошареният и взе нова запалена цигара от жената.
— Напротив, мек съм. Мек съм, ти казвам! Дявол да го вземе, аз най-добре знам мек ли съм или не. Ако не бях такъв мек, мислиш ли, че щях да оставя нещата да стигнат до… Ох, има ли смисъл да говорим? Мек съм си и толкоз… Господи, държа те цяла нощ на телефона! Защо не ми теглиш една и не ми треснеш слушалката? Наистина, я ми тресни слушалката.
— Съвсем нямам намерение да ти тресна слушалката, Артър. Бих искал да ти помогна, стига това да е в границите на човешките възможности — отвърна прошареният. — Всъщност ти си, най-лошият си…
— Тя не ме уважава. Тя дори не ме обича, разбираш ли? Фактически и аз не я обичам вече. Не знам. Хем я обичам, хем не я обичам. Зависи. На приливи и отливи. Ах, господи! Реша ли да тупна с крак, ще се случи да излезем на вечеря навън и да имаме среща някъде. И тя ми идва с тия бели ръкавици или нещо от тоя род. Не знам. Или се сещам как отидохме за първи път в Ню Хейвън. Ние имахме апартамент там, ама адски студен, а тя държи фенерчето, докато аз наместя контакта — нали разбираш. Ох, не знам. Или започвам да си мисля — боже, просто ми е неудобно да говоря за това — започвам да си мисля за онова шибано стихотворение, което й изпратих, когато започнахме да ходим. „Кожата ми розова, устата ми хубава, очите ми зелени.“ Тя няма зелени очи — нейните очи са сини като мидена черупка, дявол да ги вземе, но стиховете все пак ми, напомняха за нея… Не знам. Има ли смисъл да говорим. Побърквам се вече. Тресни ми слушалката. Истина ти казвам. Защо не ми я треснеш?
Прошареният се покашля и каза:
— Нямам намерение да ти тресна слушалката, Артър. Само едно нещо трябва…
— Веднъж ми купи костюм. С нейни пари. Казвал ли съм ти?
— Не, аз…
— Просто влязла, в „Триплър“ мисля, и го купила. Ей така, сама, без мен. Искам да кажа, че има някои дяволски хубави черти. Най-интересното е, че не ми стоеше зле. Е, панталонът трябваше да се скъси малко и да се отземе на задницата. Та искам да ти кажа, че тя има някои дяволски хубави черти.
Прошареният го слуша още секунда, после се обърна към младата жена. Макар и кратък, погледът, който и хвърли, напълно я осведоми за това, което неочаквано ставаше на другия край на жицата.
— Слушай сега, Артър, няма полза от всичко това. Няма полза наистина. Послушай моя най-искрен съвет: съблечи се и си легни като добро момче. И се успокой. Джоуни сигурно ще си дойде само след две минути. Нима искаш да те свари в такова състояние?
А с нея сигурно ще ти се изтърсят и ония проклетници Еленбоген. Нима искаш да те видят в такова състояние? — Той се вслуша. — Артър, чуваш ли ме?
— Господи, държа те цяла нощ буден. Всичките ми работи…
— Не ме държиш буден цяла нощ — отвърна прошареният. — Не се тревожи за това. Нали ти казах вече, че спя не повече от четири часа на денонощие. Искам да ти помогна, момчето ми, ако това изобщо е възможно. — Той пак се вслуша. — Артър? Там ли си?
— Да, тук съм. Слушай, тъй и тъй те държах буден цяла нощ — може ли да прескоча до теб да пийнем по едно? Бива ли, а?
Прошареният мъж се изопна, сложи свободната си ръка на темето и попита:
— Сега ли?
— Да. Ако, разбира се, нямаш нищо против. Ще постоя само минутка. Просто ми се иска да седна някъде и… Не знам. Имаш ли нещо против?
— Не — отвърна прошареният и свали ръка от главата си, — но мисля, че точно сега не бива, Артър. Ти винаги си добре дошъл у дома, но искрено казано, най-добре ще е да се успокоиш и да си стоиш у вас, докато Джоуни се прибере. Знам, че и ти самият предпочиташ това — да си бъдеш вкъщи, когато тя се прибере. Прав ли съм?
— Да. Не знам. Бога ми, не знам вече.
— Препоръчвам ти го най-искрено — продължи прошареният. — Слушай, я се пъхни още сега в леглото, а по-после, ако ти се доще, звънни ми да си поприказваме пак. И не се тревожи. Това е най-важното. Чуваш ли? Ще ме послушаш ли?
— Да.
Прошареният подържа слушалката на ухото си още миг, после я сложи на вилката.
— Какво искаше? — попита веднага младата жена.
Той взе цигарата си от пепелника, по-право измъкна я от купа изпушени или недопушени цигари. След това дръпна и каза:
— Искаше да дойде тук да пийнем по чашка.