— Бог трябва да го съди за това — не аз.
Джак сви рамене. Бяха думи, каквито Филип щеше да каже. Сам той не виждаше основание да приемат Уейлрън в приората. Но така правеха монасите.
— Защо поиска да се видя с него?
— Иска да ти каже защо обесиха баща ти.
Джак изведнъж изстина.
Уейлрън седеше като камък, втренчен в празното. Беше бос. Чупливите бели китки на старец се виждаха под пеша на грубо изтъканото му расо. Джак осъзна, че Уейлрън не изглеждаше вече плашещ. Беше прекършен, сломен и тъжен.
Бавно тръгна напред и седна на пейката на крачка от Уейлрън.
— Старият крал Хенри беше твърде силен — започна Уейлрън без предисловия. — Някои от бароните не харесваха това — бяха твърде ограничени. Искаха следващият крал да е по-слаб. Но Хенри имаше син, Уилям.
Всичко това беше стара история.
— Това е било преди да се родя — отбеляза Джак.
— Баща ти умря, преди да се родиш — отвърна Уейлрън с лека нотка от старото си високомерие.
Джак кимна.
— Продължи тогава.
— Група барони решиха да убият сина на крал Хенри, Уилям. Идеята им беше, че ако наследяването е под съмнение, ще имат повече влияние над избора на новия крал.
Джак се вгледа в бледото изтъняло лице на Уейлрън за някакъв знак за лукавство. Старецът изглеждаше просто уморен, пребит и разкаян. И да кроеше нещо, не видя признаци за това.
— Но Уилям умря в корабокрушението на Белия кораб.
— Това корабокрушение не беше злополука — отвърна Уейлрън.
Джак се стъписа. Възможно ли бе да е истина? Наследникът на трона — убит просто защото група барони е искала слаба монархия? Но не беше по-стъписващо от убийството на архиепископ.
— Продължавай.
— Хора на бароните пробиха кораба и избягаха в лодка. Всички останали се издавиха, освен един мъж, който се вкопчил в прекършена мачта и вълните го изхвърлили на брега.
— Това е бил баща ми — каза Джак. Вече започваше да разбира накъде отива разказът.
Лицето на Уейлрън беше бледо и устните му — обезкървени. Говореше без чувство и не поглеждаше събеседника си в очите.
— Беше изхвърлен на брега близо до замъка на един от заговорниците и го хванаха. Човекът нямаше никакъв интерес да ги издава. Всъщност изобщо не беше разбрал, че корабът е бил пробит. Но беше видял неща, които щяха да разкрият истината на други, ако допуснеха да тръгне свободно и да разказва за преживяното. Тъй че го задържаха, докараха го в Англия и го оставиха на грижите на хора, на които можеха да се доверят.
Джак изпита дълбока тъга. Единственото, което баща му бе искал, бе да забавлява хората, казала бе майка му. Но в разказа на Уейлрън имаше нещо странно.
— Защо не са го убили веднага? — попита Джак.
— Трябвало е — отвърна Уейлрън безучастно. — Но беше невинен човек, странстващ артист, човек, който забавлява всички. Просто сърце не им е давало да го сторят. — Старецът се усмихна мрачно. — Дори най-безскрупулните хора могат да имат някои скрупули, в края на краищата.
— Тогава защо са премислили?
— Защото в крайна сметка стана опасен, дори тук. Първоначално не застрашаваше никого — не можеше дори да говори английски. Но се учеше и започна да си създава приятели. Тъй че го заключиха в затворническата килия под спалното. После някои хора започнаха да питат защо е затворен. Стана неудобен. Разбраха, че никога няма да си отдъхнат спокойно, докато е жив. Тъй че накрая ни казаха да го убием.
„Толкова лесно“, помисли си Джак.
— Но защо им се подчинихте?
— Бяхме амбициозни, и тримата — отвърна Уейлрън и за първи път лицето му издаде чувство, а устата му се изкриви в гримаса на разкаяние. — Пърси Хамли, приор Джеймс и аз. Майка ти каза истината — всички ние бяхме възнаградени. Аз станах архидякон и кариерата ми в църквата започна стремително. Пърси Хамли стана богат земевладелец. Приор Джеймс получи полезна добавка към манастирската собственост.
— А бароните?
— След корабокрушението Хенри беше нападнат в следващите три години от Фулк Анжуйски, Уилям Клайто в Нормандия и краля на Франция. За известно време изглеждаше много уязвим. Но той победи враговете си и управлява още десет години. Само че безвластието, което бароните искаха, все пак накрая дойде, когато Хенри умря без син наследник и Стивън дойде на трона. Докато гражданската война кипеше в следващите две десетилетия, бароните управляваха като крале в териториите си без никаква централна власт, която да ги озапти.
— А баща ми умря заради това.
— Дори това свърши горчиво. Повечето от онези барони загинаха в боеве, както и някои от синовете им. А малките лъжи, които ние бяхме изрекли в тази част на страната, за да бъде баща ти убит, накрая се върнаха да ни терзаят. Майка ти ни прокле след обесването и ни прокле добре. Приор Джеймс бе унищожен от съвестта за стореното, както каза Ремигий на делото за семейственост. Пърси Хамли умря преди истината да излезе наяве, но синът му беше обесен. И виж ме мен: клетвопрестъпничеството ми бе хвърлено в лицето след почти петдесет години и сложи край на кариерата ми. — Уейлрън изглеждаше посивял и изтощен, сякаш самообладанието му струваше огромно усилие. — Всички се бояхме от майка ти, защото не бяхме сигурни какво знае. В крайна сметка изобщо не беше много, но бе достатъчно.