— Значи Алиена сега е богата? — подхвърли той разсеяно.
— Да. Но ти се биеш за краля от година. Не може да ти откаже наследството.
— Ричард също се е бил храбро, явно — отвърна Уилям. — Поразпитах тук — там. Още по-лошото е, че куражът му е бил забелязан от краля.
Намръщеното от яд лице на майка му стана замислено.
— Значи наистина има шанс.
— Боя се, че да.
— Добре. Трябва да го надвием.
— Как? — попита Уилям неволно. Беше се зарекъл да не позволява на майка си да командва, но ето, че го сега го стори.
— Трябва да се върнеш при краля с по-голяма сила рицари, нови оръжия и по-добри коне, и много скуайъри и войници.
Искаше му се да й възрази, но знаеше, че е права. В края на краищата кралят вероятно щеше да даде графството на обещаващия да се окаже най-ефикасен поддръжник, независимо от правото и кривото в спора.
— Това не е всичко — продължи майка му. — Трябва да се постараеш да изглеждаш и да се държиш като граф. Така кралят ще започне да гледа на назначението като на предрешено.
Уилям неволно се заинтригува.
— А как трябва да изглежда и да се държи един граф?
— Изказваш си мнението по-често. Имаш мнение за всичко: как трябва кралят да продължава войната, най-добрата тактика за всяко сражение, политическата ситуация в севера и — най-вече — способностите и лоялността на другите графове. Говориш на един за друг. Казваш на граф Хънтингдън, че граф Уорън е велик боец; казваш на епископа на Илай, че не вярваш на шерифа на Линкълн. Хората ще кажат на краля: „Уилям Шайринг е във фракцията на граф Уорън“ или „Уилям Шайринг и хората му са против шерифа на Линкълн.“ Ако изглеждаш силен, на краля ще му е удобно да ти поверява още власт.
Уилям не вярваше на подобни тънкости.
— Мисля, че големината на войската ми ще натежи повече. — Обърна се към управителя. — Колко има в хазната ми, Артър?
— Нищо, лорде — отвърна Артър.
— Какви ми ги плещиш, по дяволите? — възмути се Уилям. — Трябва да има нещо. Колко е?
Артър се държеше с леко превъзходство, сякаш нямаше за какво да се страхува от Уилям.
— Господарю, в хазната няма никакви пари.
Искаше му се да го удуши.
— Това е графство Шайринг! — извика Уилям толкова високо, че рицарите и висшите слуги на замъка по масата надигнаха глави. — Трябва да има пари!
— Пари, разбира се, идват непрекъснато, милорд — каза Артър невъзмутимо. — Но също тъй непрекъснато си отиват, особено във военно време.
Уилям се вгледа в бледото му, гладко обръснато лице. Артър изглеждаше твърде самоуверен. Честен ли беше? Нямаше как да се разбере. Жалко, че очите му не можеха да проникнат до сърцето.
Майка му знаеше какво си мисли.
— Артър е честен — заяви тя, без да се притеснява, че човекът седи до тях. — Стар е, мързелив е и затънал в навиците си, но е честен.
Уилям беше стъписан. Едва-що беше заел този стол и властта му вече се стапяше, като на магия. Чувстваше се прокълнат. Като че ли имаше някакъв закон, според който трябваше да си остане завинаги момче сред мъжете, колкото и да растеше на години. Промълви отчаяно:
— Как е станало това?
Майка му отвърна:
— Баща ти беше болен почти цяла година, преди да умре. Виждах как нещата се изплъзват от ръцете му, но нищо не можех да направя, за да променя това.
За Уилям си беше новина, че майка му все пак не е всемогъща. Не помнеше преди да не е успявала да наложи своето. Обърна се към Артър:
— Имаме тук една от най-добрите земеделски земи в кралството. Как може да сме останали без пари?
— Някои от фермите са в беда, а няколко арендатори са просрочили плащането на рентите.
— Но защо?
— Една от причините, които чувам често е, че младите не искат да работят земята и отиват в градовете.
— Тогава трябва да ги спрем!
Артър сви рамене.
— Поживее ли един крепостник в града за година, става свободен човек. Такъв е законът.
— А арендаторите, които не са платили? Какво си направил с тях?
— Какво може да направи човек? — отвърна Артър. — Ако им отнемем поминъка, изобщо няма да могат да плащат. Тъй че трябва да сме търпеливи и да се надяваме на по-добра реколта, за да могат да наваксат.
Артър общо взето беше прекалено доволен от това, че не можеше да реши нито един от тези проблеми.
— Добре, щом всички млади мъже отиват в градовете, какво става с наемите от къщната собственост в Шайринг? Това би трябвало да носи някакъв доход.
— Колкото и да е странно, не носи — отвърна Артър. — В Шайринг има много празни къщи. Младите мъже изглежда ходят другаде.