Унесен в мислите си, Уорн се блъсна в гърба на Пул, който внезапно беше спрял. Бавно протегна дясната си ръка с дланта напред. Уорн чуваше тежкото дишане на Ралф Пекъм зад гърба си. Напрегна се да различи нещо сред непрогледния мрак.
Отпред сякаш имаше някакъв силует, неясен и разкривен, точно на границата на видимостта. Предпазливостта на Пул беше заразителна и Уорн почувства, че нервите му се опъват. Сега беше сигурен — това беше човек, клекнал над пода и надвесен над нещо.
Пул безшумно пристъпи напред, вдигнал предупредително ръка. Уорн го последва. Силуетът се очерта по-ясно — беше слаб мъж в син работен комбинезон, седнал на ниско столче и облегнат на някаква количка. На ушите му имаше слушалки и главата му беше полуизвърната в другата посока. Сякаш пишеше, взрян в малкия екран отпред.
Леката вибрация на ново влакче разтърси помещението.
Много бавно Пул направи знак на Уорн да се отдръпне назад. Бученето на влака се засили, стърженето на колелата по метала ясно се чуваше през звукоизолиращите стени.
Мъжът в края на коридора вдигна очи.
Пул моментално замръзна. Уорн видя, че мъжът оглежда мрачния коридор, съзря проблясъка на очите му, когато погледна точно към тях. След това отново започна да пише — отначало по-бавно, после по-бързо.
Пул пристъпи напред.
Мъжът в работния комбинезон все още гледаше към тях. Продължаваше да пише. После съвсем небрежно посегна към куфарчето с инструменти и бръкна в него. Ревът на минаващото влакче изпълни тясното пространство с почти физическо присъствие.
Пул направи нова крачка напред.
Внезапно с ужасяваща скорост мъжът скочи на крака, изпускайки клавиатурата на земята. Пул викаше нещо, но Уорн не можеше да го чуе заради шума. Мъжът се огледа за миг, сякаш търсеше нещо. После бръкна в джоба си и…
Пул се завъртя и грубо бутна Уорн на пода. Докато падаше, Андрю видя как внезапна искра освети неясните очертания на коридора. Пул веднага се спусна към мъжа на зигзаг. Онзи насочи някакъв предмет и искрата отново просветна. Нещо профуча над ухо на Уорн и когато шумът от влакчето намаля, той чу ехото от стрелба. Инстинктивно се дръпна назад и опря рамене в острите ръбове на електрическите табла. Обърна се към Тери и притисна главата й надолу, за да я предпази.
Пул и мъжът в комбинезона бяха вплетени в отчаяна борба. Когато Уорн отново погледна, Пул вдигна юмрук с високо вдигнат лакът и удари два пъти мъжа в лицето. Той залитна, разтърсвайки глава. После внезапно се спусна напред и вдигна ръката с оръжието си. Пул рязко удари китката му с ръба на дланта си и пистолетът шумно изтрополи по пода. Мъжът отстъпи и зае стойка от някакво бойно изкуство, бързо се завъртя и ритна Пул в стомаха. Пул залитна назад, мъжът го последва и го ритна жестоко в главата. Пул се сви на земята, мъжът отскочи и бързо изчезна зад ъгъла.
Уорн продължаваше да гледа, плътно притиснал азиатката до гърдите си; не можеше да говори, ушите му звъняха. Схватката беше толкова кратка и неочаквана — беше продължила по-малко от десет секунди, но бе брутална и ужасяваща. Това беше професионален сблъсък, всеки от двамата действаше възможно най-бързо, за да обезвреди другия. Въпреки вида си на военен Пул изглеждаше кротък и дори малко смешен, но за по-малко от минута мнението на Уорн се беше променило напълно.
Пул беше изчезнал зад ъгъла след мъжа. Сега той се появи и ги повика с жест. Куфарчето с инструменти на непознатия ярко проблясваше, сякаш беше запалено отвътре. Струя дим се носеше над него.
Уорн бавно пусна Тери и се изправи; мускулите на краката му трепереха. Хвана я за ръка и заедно предпазливо тръгнаха по коридора, следвани от Пекъм.
Пул беше мушнал падналия пистолет в колана си.
— Спрете тук — каза той, когато стигнаха до ъгъла. После повика Пекъм отпред.
— Накъде води тази врата? — попита задъхано.
Надничайки зад ъгъла, Уорн видя малка врата на вътрешната стена на Концентратора. Вратата беше отворена навътре и препречваше гледката към коридора нататък. Вместо със скенер за карти, тя се заключваше със старомодно метално резе.
— Към релсите на „Машината за писъци“ — каза Пекъм. — Около нея е построен Концентраторът.
— Има ли начин да се излезе оттам?
— Не, освен ако не тръгнеш по релсите на влакчето. Но наклонът е много стръмен. Инспекторите по безопасността се връзват с въжета, когато минават по релсите.