Мълчание.
— Къде са останалите?
Мълчание.
— Колко взривни устройства сте монтирали и къде?
Мъжът върху нара затвори очи и се намести по-удобно.
Алоко се залюля на пети, издишайки разочаровано.
— Полицията идва насам. Много си загазил. Ако ни сътрудничиш, може и да се измъкнеш. Да започнем отначало. Къде са другите взривни устройства?
Въпросът получи същия отговор.
Алоко се обърна.
— Може ли аз да опитам? — попита Пул.
Алоко го погледна.
— Какво си намислил? Да му сложиш клечки под ноктите? Да го биеш с камшик?
— Просто ще поговоря с него.
Алоко отново въздъхна, после го подкани с жест напред.
Уорн наблюдаваше как Пул приглажда якето си и оправя карираното си кепе, но не пристъпи напред. Остана на място и заговори през решетката на мъжа на леглото.
— Извинявай за оня тупаник — започна той. — Но знаеш как е. Не можех просто да те оставя да чупиш и да развалиш удоволствието на всички. Какъв скаут бих бил тогава?
Мъжът мълчеше със затворени очи.
За Уорн всичко това беше много странно. Преди няколко минути тези двамата се бяха били свирепо. Сега единият лежеше неподвижно на нара, а другият говореше с кротък, почти съчувствен глас.
— Разбирам, че се притесняваш да кажеш името си — продължи Пул. — Тогава ще те наричам Дванайсет.
Очите на мъжа се отвориха и се приковаха в тавана.
— Просто име. Ясно е, че не си Престъпник Едно, нито дори Престъпник Две. Всъщност предполагам, че името ти е записано ниско долу на тотемния стълб. Колко души сте? Дванадесет?
Очите се плъзнаха встрани, после отново се затвориха.
— Не, едва ли. Ръководителят ви изглежда умен. Басирам се, че използва малка сила. Петима, може би шест души. Утопия е толкова голяма, хората няма да очакват това. Малка опитна група — направили сте план и го изпълнявате. Дано да е добър план, внимателно обмислен. Сложили сте взрива предварително. Но не чак толкова отдавна — не сте рискували някой да попадне случайно на малките ви подаръци, нали?
Очите отново се отвориха и се насочиха към Пул.
— Изчистването на умишлените не си работил сам в системата. Имал си помощник вътре. Не — като се замисля, ако аз го бях организирал, щях да имам двама души. Момче за всичко, което сте познавали и подкупили, за да свърши черната работа. И някой на висок пост. — Пул кимна и докато говореше, опипа полото си. — Да. Това е бил вашият рицар в лъскава броня. Той е знаел как работи всичко, как да заблудите системите за сигурност, да преминете естествените защити на парка. Но той — или тя — не е трябвало да си цапа ръцете. Действал е задкулисно.
Мъжът отново погледна към стената, устните му бяха изпънати в права линия.
Пул поклати глава.
— Всъщност жалко, защото в края на краищата Престъпник Едно винаги успява да се измъкне чист, а Дванайсетият винаги опира пешкира. Усещаш ли го вече?
В стаята настъпи тишина. Пул погледна към Уорн и му намигна. Тишината се проточи.
— Е, добре — каза най-накрая Алоко с нотка на сарказъм и нетърпение. — Всички останали се преценяват. Имаш ли въпроси, Линдберг? А вие, доктор Уорн?
При последната дума у мъжа върху нара настъпи рязка промяна. Досега той лежеше отпуснат и сякаш не чуваше въпросите. Сега се изправи и седна. Очите му обходиха групата на входа и спряха върху Уорн.
— Уорн! — излая той. — Ти! Ти провали всичко. Гаден мръсник! — Хакерът скочи на крака.
Пул веднага пристъпи напред, грубо го отблъсна с рамо, притисна го към стената и подпря лакът на гърлото му. Мъжът изхриптя, сякаш се задушаваше. Пул го пусна и го остави да се плъзне на нара.
За миг той остана така, стиснал гърлото си, после се закашля. Пул се отдръпна и направи знак на Уорн да застане зад него.
Хакерът погледна към Андрю. Гневният му пристъп отмина също тъй бързо, както го беше обзел, и сега устните му се разтвориха в пренебрежителна усмивка. Зъбите му бяха ужасно жълти.
— Знам всичко за теб — каза мъжът. — Наблюдавах те как щракаш по клавиатурата, опитвайки се да разбереш какво е станало с малката ти скапана програма. — Той сухо се засмя. — Която между впрочем беше елементарно кодирана. Който те е учил да пишеш команди на асемблер, се е справил много зле.
Докато слушаше, Уорн осъзна, че макар чертите на мъжа да бяха като на потомък на древните маи, говорът му определено беше американски.