Кайл огледа булеварда и множеството, което се тълпеше около Космодрума. Шест падания в Станция Омега вече си бяха рекорд за университета в Санта Барбара. И без това имаше голяма навалица. А опашката, на която чакаха за последната атракция, беше най-дългата през деня.
И все пак седем пускания щяха да затвърдят постижението им. Особено след като бяха ударили по четири супернови. Пък и именно Том го беше предложил.
Кайл го погледна и вдигна палци. Усмивката на Том премина в искрен смях.
— Хайде — каза Кайл и мантията му живописно се развя, докато се обръщаше. — Да го направим.
15:50
— Чакай малко — каза Тери. — Тук нещо не е наред.
Уорн вдигна глава и погледна към нея. Ангъс Пул също остави бирата си и вдигна очи, заинтригуван от тона й.
Тя беше отворила найлоновото пликче и държеше едно от по-големите парчета от диска, обръщайки го от двете страни.
— Дискът — каза Тери — е празен.
— Какво? — попита Уорн. — Това е невъзможно! Тук трябва да е технологията за Люпилнята, която са свалили за Джон Доу.
— Казвам ти, празен е. Погледни. — Тя му подаде парчето. — Виждаш ли? Ако тук е записвана информация, ще личат вдлъбнатините върху диска. Но няма нищо.
Пул взе пликчето.
— Аз не виждам нищо.
Тя го погледна саркастично.
— Чу ли обучения професионалист?
— Но това е нелепо! — каза Уорн. — Защо сме му дали празен диск?
— Може би не сме — отвърна Тери.
Уорн млъкна, борейки се с тази нова изненада, за да разбере хитрия замисъл на Джон Доу. Какво беше казал Пул? Спри се и си задай няколко основни въпроса.
И тогава внезапно му хрумна една идея.
— Тери — каза той, — онзи червей, който открихме в компютъра ти, е бил вкаран преди месец. Има ли начин това да е станало от разстояние — по интернет?
— Не. Всички терминали в Утопия са индивидуално защитени. На моя компютър дори не мога да получавам пощата си.
— Непробиваема ли е защитата?
— Никой хакер не би могъл да мине през нея.
— Външен или вътрешен?
Тери поклати глава.
— Тогава това означава само едно: червеят трябва да е бил физически качен на компютъра ти. В твоя кабинет. — Уорн замълча. — Помисли внимателно. Кой е имал достъп до терминала ти по онова време?
— Никой.
— Някой от колегите ти? Или шефът ти?
— Щях да разбера.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
Уорн се облегна. Беше разочарован, че блестящата идея, която му беше хрумнала, не се оправда.
После му дойде наум нещо друго.
— Ами ти? Инсталирала ли си нещо? Някакви нови програми или ъпгрейд на операционните системи?
— Нищо. Имаме строги правила за тези системи. Никакъв софтуер не се инсталира без изричното одобрение на отдел Информационни технологии. Но не е имало такъв от качването на самата Метанет. А това беше почти преди година.
Уорн се намести по-удобно на стола. Барът около него кипеше от оживление. Двамата шумни младежи от съседната маса си бяха тръгнали, но на масата се настани семейство от шестима. Децата пиеха шейкове с брезов сок и си играеха с мечове от стиропор.
— Чакай малко.
При думите на Тери той бързо се изправи.
— Имаше нещо. Преди малко повече от месец.
Уорн я погледна.
— Но това не е уликата, която търсиш. Точно обратното.
— Разкажи ми.
— Помниш ли, казах ти, че цялата система на Утопия напоследък беше проверена.
— Да. От СКП, както в Карнеги-Мелън. — Барксдейл беше споменал това на сутрешната среща.
— СКП? — попита Пул, пресушавайки бирата си.
— Хакери под наем — обясни Уорн. — Законни шпиони. Големите компании ги наемат да се опитват да проникнат в компютърните им системи. — Той отново се обърна към Тери. — Продължавай.
— Получихме положителни отзиви. Казаха, че мрежата ни е добре защитена. Но ни оставиха системна защита за някои от най-секретните терминали, за да покрива някакъв бъг, който потенциално би могъл да бъде използван от хакери — така казаха.
— Системна защита? На колко терминала?
— Не много. Дузина-две.
— И твоят е бил един от тях. — Това не беше въпрос, а твърдение.
Тери кимна.
За миг Уорн остана неподвижен. После се изправи така рязко, че столът му се плъзна назад по прозрачния под.