— СКП никога не е била тук. — Уорн посочи телефона. — Фред е измислил цялата история. Той щеше да се усъмни, да разбере, ако нещо…
Тя мълчеше. Уорн хвана ръцете й.
— Тери — каза той, — Фред Барксдейл е къртицата.
— Не — отвърна тя.
— Той е вътрешният човек на Джон Доу. Той е дал на Джон Доу всичко нужно, за да проникне в системата ти. Никой друг не е имал достъп и пълномощия за това. Никой друг не би могъл да го уреди.
В този миг с болезнена и ужасяваща яснота Уорн схвана измамата в цялата й същност. Несъмнено Джон Доу предварително беше накарал хората си да се опитат да проникнат в компютърната мрежа на Утопия отвън. Това е дало законно основание на Барксдейл да се свърже със Службата по компютърно проникване. Само че не са се появили хората на СПК, а екипът на Джон Доу. Утопия сама беше поканила хакерите. Онези странни бъгове, за които Сара беше споменала, инцидентът на „Преследване в Нотинг Хил“ са били последици от инсталирането на троянския кон или хладнокръвни проби, направени от Джон Доу. И дори сега, когато беше открил категорично доказателство за това, той не искаше да мисли за последиците от подобно пълно и унищожително предателство. Барксдейл. Той знае твърде много за…
Сърцето му бясно заби в гърдите.
Тери го наблюдаваше със странно изражение. После бавно отмести поглед и мълчаливо поклати глава.
— Знам. Това е ужасно, ужасно! Не го разбирам, точно както и ти. — Уорн стисна ръцете й по-здраво. — Но сега нямаме време да се питаме защо.
Той се обърна към Пул.
— Трябва да намериш Барксдейл. Закарай го в Охрана, спри го преди да причини още неприятности. — Той бръкна в джоба си. — Ето ти моя пропуск, аз имам значката на Сара.
Пул не помръдна.
— Да намеря Барксдейл? Ами ако не си признае? Да не мислиш, че ще повярват на мен, а не на него?
— Ти си героят, измисли нещо. Кажи им онова, което ти казах току-що.
Пул изсумтя, взе пропуска и го пусна в джоба на якето си. Когато ръката му отново се показа, в нея имаше автоматичен пистолет.
Уорн го погледна изненадан. После си спомни, че хакерът беше стрелял по тях и беше изпуснал оръжието си в схватката.
— Ами ти? — попита Пул, провери дали пистолетът е зареден и го пусна обратно в джоба си. — Още искам да си получа доживотния пропуск.
— Ще се оправя. Ще се видим в комплекса на охраната. Само хвани Барксдейл.
— Пази се. — И Пул се втурна по коридора.
Уорн се обърна отново към Тери, която мълчеше пребледняла.
— Разбираш ли какво означава това? Ако дискът е празен, те са го подхвърлили нарочно. Истинският е у тях. Те вече имат технологията за Люпилнята. Защо Джон Доу иска Сара да му занесе втори, и то лично? Иска нея. Не знам защо, но съм сигурен, че тя е в опасност.
Докато говореше, през ума му премина ужасяващ спомен: Барксдейл, който сутринта бе предложил на Тери да заведе Джорджия в барчето. „Барксдейл знае, че дъщеря ми е тук. А Джон Доу знае ли?“
Тери внимателно го наблюдаваше. Внезапно очите й се ококориха сякаш и нейните мисли я бяха довели до същия въпрос.
Уорн се обърна, свивайки и разпускайки юмруци. Не можеше да вземе решение. Сара Боутрайт беше в смъртна опасност. Несъзнателно отиваше право в ръцете на Джон Доу. От друга страна, Джорджия може би също беше изложена на опасност. Дали рискът не е толкова голям? Но щом търсеха него… Щом вече бяха убили някого вместо него… И ако Джон Доу знаеше… Джорджия, най-близкото му същество…
Не можеше да бъде и при двете. Имаше време само за едната. Едната със сигурност беше в опасност, другата — може би. Едната обичаше, другата беше обичал. Покри с ръце лицето си. Дилемата беше ужасна.
Почувства ръка върху рамото си.
— Аз ще отида — чу глас.
Обърна се към Тери.
— Аз ще отида — повтори тя с ниския си мелодичен глас. — Ще се погрижа за Джорджия.
Той отпусна ръце.
— Ще го направиш ли?
Тя кимна.
За миг облекчението му беше толкова силно, че почувства физическа слабост.
— Все още е в Медицинския център, в реанимацията. — Той мислеше бързо. — Искам да я заведеш някъде, където и двете да се скриете. Ако можеш, заведи я в комплекса на охраната, но при всички случаи да е на безопасно място. Просто за всеки случай. Ще го направиш ли?
Тери отново кимна.
Миг по-късно той тичаше по коридора обратно към обществените зони на Утопия.