15:55
Главният гардероб беше огромен лабиринт от стаи на ниво Б. Макар че коридорите му винаги гъмжаха от актьори, особено оживено беше около четири часа. Херцози и странстващи рицари от Камелот, които бяха свършили смяната си, се разминаваха с улични търговци в сламени шапки и костюми от раиран крепон, които отиваха към Дървените тротоари и вечерните забавления. Благороднички в пищни рокли бъбреха с астронавти в скафандри. Гардеробиерки, шапкари, консултанти по костюмите, шивачи и учители по дикция бродеха из залите, поправяха дрехи и даваха инструкции. Беше странна, шумна и разсейваща смесица от старо и ново, минало и бъдеще.
Просторната мъжка тоалетна беше между склада за костюми и гримьорната. Вътре самотен мъж стоеше пред редицата мивки и внимателно миеше ръцете си, вадейки някакви остатъци изпод ноктите си. Когато свърши, откъсна хартиена кърпа от близката поставка и се погледна в огледалото. Оттам го гледаха две студени очи с форма на бадеми.
Вратата се отвори и група жонгльори в ярки облекла влезе сред смях и глъчка. Той хвърли кърпата, излезе и си запробива път покрай гримьорните и помещенията с реквизита за Камелот — дълги редици мечове, копия, ризници, щитове, знамена и брони, които блестяха под флуоресцентната светлина — към съблекалнята за мъже. Когато намери шкафчето си, набра шифъра и отвори сивата метална врата. Вече беше оставил бастуна си от палмово дърво — почистен и излъскан до блясък — на мястото му между още петдесет такива от реквизита на Газените фенери. Пелерината и вълненият костюм бяха в един от безбройните метални контейнери на автоматичната перална система, която опасваше стените на гардероба. Сега погледна в шкафчето си към блестящия в цветовете на дъгата костюм на пилот на совалка от Калисто, който висеше на една кука близо до тъмносин работен гащеризон.
Чу се кратко, приглушено чиръп. Мъжът се огледа, за да се увери, че никой не го наблюдава, после извади радиостанция от джоба си. Облегна се небрежно на съседните гардеробчета, прикри се с вратата на своето и набра входящия код.
— Гадняр слуша — каза той в микрофона.
— Гадняр, тук е Първи фактор — чу се гласът на Джон Доу. — Има ли любопитни наблюдатели.
— Не.
— Работата в Газените фенери?
— Всичко е готово.
— Това да се чува. — По радиото прозвуча сух смях. — Слушай внимателно, има промяна в плановете. Щом изпълниш последната си задача в Калисто, трябва да се отбиеш още на едно място, докато отиваш към ниво В. Помниш ли хитрото ни приятелче Андрю Уорн?
— Изглежда е донесъл багаж в парка. Дъщеря му е в Медицинския център. Явно се възстановява от инцидента в Уотърдарк. Казва се Джорджия.
— Разбрано.
— Доведи я на мястото на срещата. Може да ни потрябва.
— Разбрано.
— Още нямам новини от Хакер Джак, но резервното дистанционно е у мен, така че няма проблеми. Яд ме е, че този Уорн ни се изплъзва. Може да го намериш при дъщеря му. Това ще улесни нещата. И в двата случая очаквай компания.
Мъжът с прозвище Гадняра погледна в шкафчето. В него имаше пилотски сак, който проблясваше в сребристо на отразената светлина.
— Няма проблеми.
— Знам, че няма да има, но времето е важно. Имам среща, ти също имаш няколко. Готов ли си да запалиш свещичката?
— Тъкмо се обличам подходящо.
— В такъв случай: огън по целта. — Настъпи пауза. — Винаги съм искал да кажа това.
Смехът на Джон Доу затихна, когато мъжът с бадемовидните очи пусна отново радиопредавателя в джоба си. След това се огледа отново, извади пилотския костюм от гардеробчето и започна да го облича.
16:00
Опашката за изненада беше милостиво къса и последната супернова още студенееше в корема на Кайл Кохран, когато видя преградното въже пред ескалатора да се вдига. Всъщност това не беше истинско въже, а някаква холограма — реалистично изображение на онези дебели плюшени шнурове, които висяха във фоайетата на старите театри. То проблесна за миг, после сякаш се стопи във въздуха. Стоящият наблизо разпоредител се приближи, усмихна се и направи знак на първия на опашката да стъпи на ескалатора. Докато чакаше, Кайл усети, че приятелят му Том го блъсна отзад.
— Спокойно, юначе — каза той със смях.
Дори ескалаторът беше страхотен — в перилата светеше пастелносин неон, а движещите се стълби бяха от някаква полупрозрачна субстанция. Движеше се бавно, но изключително плавно и позволяваше да разгледаш в подробности Космодрума отдолу. Кайл се обърна да го погледне, наслаждавайки се на гледката. За седми път го виждаше този ден, но не можеше да му се насити — опашките от посетители, които се виеха по осветения под на станцията, лазерите и чудатите светлинни ефекти, под които масивната конструкция изпъкваше, огромният купол, обсипан със звезди, който покриваше всичко. Единствената атракция без опашка беше „Бягство от Уотърдарк“, кой знае защо затворена за поправка през пиковия час на посещение.