— Точно такива игри обичам, Сара. Ще участвам.
Може би той каза още нещо, но Сара не го чу, защото бяха завили по коридора към преддверието и стълбището, което щеше да ги изведе от това зловещо място.
16:03
Тери стоеше до вратата, парализирана от страх и нерешителност, докато мъжът с гащеризона се приближаваше. Вече минаваше покрай първата кабинка със спуснати завеси. Още миг и щеше да стигне до тази на Джорджия, да разбере, че леглото е още топло, и…
— Извинете! Господине!
Беше един от охранителите. Тя открехна вратата още малко, за да може да вижда. Почувства как сърцето й се блъска в ребрата. Пазачите бяха спрели да разговарят и гледаха към новодошлия. Той спря с ръка на завесата на третата кабинка и бавно се обърна с лице към тях.
— Извинете, сър, вашето име? — попита единият, докато вървяха срещу посетителя.
Тери ги наблюдаваше с облекчение. Може би бяха инструктирани специално да проверяват онези, които търсеха Джорджия. Щяха да заловят копелето. Сега всичко щеше да бъде наред.
Чу как Джорджия отново се размърда зад нея. Обърна се и сърцето й отново подскочи. Момичето се беше събудило и примигваше въпросително.
Тери бързо се дръпна от вратата и изтича към болничната количка.
— Слушай, Джорджия — прошепна тя и коленичи. — Тук съм, за да те заведа при татко ти. Разбра ли? Трябва да изчакаме малко — само минутка. После можем да вървим.
Джорджия я погледна. Обърканите й очи блестяха в полумрака.
Тери ободрително стисна ръката й, после се върна до вратата. Пазачите бяха заобиколили непознатия.
— Чудесно, господин Уорн — казваше един от тях, докато оглеждаше гащеризона му любопитно. — Но преди да вземете дъщеря си, трябва да ни покажете някакъв документ за самоличност.
— За самоличност? — пита мъжът. Докато говореше, той небрежно дръпна завесите на кабинката и надникна вътре.
— Ако обичате.
Стори й се, че непознатият наднича в кабинката твърде дълго. После се отдръпна и пусна завесите.
— Мога ли да попитам защо? — попита той. Говореше бавно, сякаш обмисляше нещо.
— Съжалявам, сър — каза първият пазач, — такива са заповедите. Да проверяваме документите на всички посетители и външни специалисти, които влизат или излизат от Медицинския център.
По дяволите, по дяволите! Значи не се грижеха за Джорджия, просто беше обявена тревога първа степен. Разбира се. Иначе щяха да държат под наблюдение кабинката на Джорджия, да я видят, че влиза и излиза с количка. Глупачка! Сега бе приклещена тук, полудяла от клаустрофобия в този килер.
Мислите й прекъснаха, когато непознатият се завъртя рязко и огледа коридора в двете посоки. Пак й се стори, че я вижда, и отскочи назад.
— Много добре, господа — каза той, намести по-добре сака върху рамото си и мина между тях. — Щом настоявате.
И се запъти с уверена стъпка към вратата на склада. Тери се препъна, отстъпвайки назад. Завъртя се и отчаяно се огледа. Имаше само едно място, където биха могли да се скрият — тъмната тясна ниша под тръбата на пералнята.
Само мисълта да се напъха на такова тясно място я накара почти да припадне от ужас. Но нямаше друг избор.
Обърна се към момичето.
— Слушай, Джорджия — каза възможно най-спокойно. — Слушай ме много внимателно. Отвън има един лош човек, много опасен човек. Трябва да се крием тук, докато не си тръгне.
Джорджия мълчаливо я гледаше, сякаш беше в шок. В коридора се чуваха приближаващ шум от стъпки и протестиращи гласове.
— Можем ли да го направим, Джорджия?
Момичето продължаваше да я гледа мълчаливо.
— Можеш ли да ми помогнеш? Моля те?
— Добре — тихо прошепна Джорджия.
Тери насочи количката към задната част от стаята, мушна я под тръбата на пералнята и я избута до най-тъмното кътче, което можа да открие. После се сви до нея и притисна Джорджия към себе си.
— Бъди много тиха — прошепна тя. — Не издавай звук, докато не си тръгнат. Независимо какво ще стане.
Сега тръбата на пералнята беше точно пред нея — метър широка и метър висока тя минаваше през цялата стая, прикрепена с дебели метални пръстени на местата, където изчезваше в стените. Чуваше бученето на въздуха под налягане, който сухо свиреше вътре.
После вратата се отвори и светлината от коридора заля стаята. Тери приклекна още по-ниско, прегърнала Джорджия. Сърцето й биеше все по-силно. Видя сенките, които паднаха върху стената, когато първо един човек, а после още двама влязоха в стаята.