— Ей! — Беше третият пазач. Беше дошъл до средата на коридора и махаше с ръка. — Ти ли си Пул?
— Да. — Пул се извърна, забравил временно за Барксдейл.
— Търсят те по радиото.
Ангъс се върна в чакалнята и взе радиостанцията.
— Пул слуша.
Той слуша известно време разтревожен неясен глас през плач.
— Кой се обажда? — попита. — Какво? Успокой се, успокой се, Тери! Къде точно се намираш? Ранена ли си? Не, не мърдай. Идвам веднага.
Пул се обърна и пусна радиото на бюрото. Спусна се към вратата и извика по коридора.
— Линдберг! Линдберг!
Черният перчем се показа зад ъгъла.
— Да?
— Трябва да тръгвам. Ще се върна веднага щом мога. Пази тези двамата, чуваш ли? Пази ги.
Линдберг объркано почеса бузата си.
— Ще ги пазя — отвърна той. — Господин Алоко каза…
Но Пул вече беше излязъл.
16:08
Най-неприятна беше музиката: стерилната неземна музика в стил ню ейдж, която бликаше от стотици скрити колони, заливайки Калисто с обещанието за спокойно бъдеще. Обикновено тя едва се долавяше сред врявата на безбройните посетители. Но на Космодрума вече нямаше гости. Опашките бяха разпръснати, кандидатите за атракциите — помолени да се прехвърлят на друго място. Сребриста завеса — част от системата за изолиране на райони от парка при аварии — висеше в края на булеварда и скриваше Космодрума от погледа на минувачите. Макар да изглеждаше прозрачна и ефирна като есенна паяжина, тя беше напълно непрозрачна и подсилена с пластове звукоизолираща материя. Двама специалисти от охраната, облечени във футуристичните костюми на Калисто, пазеха пред нея.
Боб Алоко премина през космодрума под звуците на стъпките си върху отразяващите сини павета и ледените звуци на вездесъщата музика. Тя беше ужасно неподходяща за момента и ако можеше, той би я изключил от съзнанието си. Ако можеше, би избил от главата си и нещо друго — първия си поглед към онова, което допреди час беше Станция Омега — но вече знаеше, че гледката се е запечатала в ума му завинаги.
Нощем, когато паркът беше затворен и нямаше опашки от посетители, преминаването през Космодрума винаги му се струваше дълго. Тази вечер разстоянието изглеждаше още по-голямо. Алоко се огледа и видя, че един от старши охранителите се приближава към него.
— Какво е положението? — попита го отдалеч.
— Направихме още един оглед, сър — отвърна мъжът, леко задъхан. — Никъде вече няма посетители. Космодрумът е напълно подсигурен.
След онова, което беше видял високо в „Кулата на грифоните“, Алоко вече не вярваше, че което да е място в Утопия е напълно обезопасено, но кимна одобрително. При съществуващите обстоятелства евакуацията на района беше минала изключително гладко. Нямаше паника, нито скандални откази за напускане на Космодрума. Всички посетители — на опашките, влизащи или излизащи от атракциите — изглежда бяха приели сериозно историята, че федералните власти са настояли за провеждане на акция по гражданска защита. Преградната завеса беше спусната без проблеми, пазачите изпълняваха задачата си. Подобна процедура преди беше разигравана само при симулация и най-доброто време, за което беше осъществена, беше четири минути. Днес истинската евакуация беше отнела може би половин минута повече. При друг повод Алоко би бил изключително доволен.
Но тази отлично проведена операция вече с нищо не можеше да помогне на жертвите от Станция Омега.
— Искам три обходни патрула от по шест души — каза той на старши охранителя. — Къде е командният пост?
— На входа до „Полет към Луната“.
— Добре. Нека патрулите поддържат радиовръзка с него на десет минути. Да обикалят Космодрума, докато операцията не приключи. — Той се огледа. — Видял ли е някой нещо необичайно преди инцидента?
Охранителят поклати глава.
— Една от разпоредителките на стартовата площадка видяла служител, когото не познава. Толкова.
Алоко се замисли.
— Не го е познала?
— Сторило й се странно да види член на екипа в униформа на пилот на совалка да напуска площадката.
— Как е името й?
— Пайпър, сър. Тя е още отзад… с другите.
Алоко помисли за миг.
— Искам цивилни екипи да се разпръснат из останалата част от Калисто и в другите светове. Малки групи, без да се набиват на очи, по две във всеки свят. И в Атлантида.