— Провери маслото и спирачките! — извика той към постовата кабинка.
Пазачът се усмихна, вдигна палци в отговор и му направи знак да продължи.
16:15
Забързани, те тичаха през ниво Б — Сара водеше, а Уорн с мъка я догонваше. Тя гледаше право напред със стиснати устни и втренчен поглед. В дясната си ръка размахваше радиостанцията, която я свързваше с Кармен Флорес. При вида и изражението й членовете на персонала, които срещаха по пътя си, се притискаха до стената, за да й направят път.
— Разкажи ми пак — каза тя рязко през рамо.
— Няма нищо друго — задъхано отвърна Уорн. — Още не знам всички отговори. Знам само, че дискът, който сте намерили, беше празен…
— Откъде знаеш?
— Тери ми каза.
— Тери може и да греши. — Обърканото изражение, което беше видял на лицето на Сара сред бледия блясък на Холоогледалата, вече беше изчезнало.
— Но ако е права, това означава, че Джон Доу вече има един диск. Защо Барксдейл би ти дал празен диск, особено щом е замесен? Тогава ми хрумна, че може би Джон Доу не иска нов диск, а теб.
— Мен? — Гласът на Сара беше напрегнат, проникнат от скептицизъм.
— Очевидно е имал нужда от теб за нещо. Все пак ти си шеф на парка. Несъмнено е възнамерявал да те отвлече… или нещо по-лошо. Дезориентиращият лабиринт беше идеалното място. Защо ти позволи да го видиш отблизо в кабинета си? Не ми прилича на човек, който би оставил зад себе си такъв свидетел.
Разговорът не вървеше, както го беше планирал. Внезапно с неприятно чувство на празнота Уорн усети, че е действал импулсивно, че всъщност не може да докаже нито едно от обвиненията си. Но те бяха единственото разумно обяснение.
— И защо точно сега? — скептично попита Сара, докато завиваха по нов коридор.
— Може би това е критична точка в плановете им. Сигурно става нещо, за което не знаем, и им е необходимо да ни отвлекат вниманието. Защо иначе биха повредили тази атракция — как беше… Станция Омега — след като се съгласихте да им дадете втори диск?
— Да, защо? — Но в устата й това не прозвуча като въпрос. — След като заловихме един от хората им благодарение на теб? Впрочем точно там би трябвало да бъда сега — на Станция Омега. А вместо това гоня вятъра.
Уорн беше разтревожен. Преди тази лавина от въпроси Сара почти не беше проговорила, откакто напуснаха Газените фенери.
— Защо смяташ, че гониш вятъра? — попита той.
— Защото точно това правя. Малката ти теория има един проблем — вината на Фред. Ако това не е вярно, тя отива на кино. А аз не вярвам и за миг.
— Но аз ти обясних за СКП и че не е имало…
— Да, чух те. Разбирам, че ревнуваш, Андрю, но това е напълно неприемливо. — Тя ускори стъпките си. — Ще спра при охраната, колкото да чуя обясненията на Фред. След около пет минути Чък Емъри ще се обади на федералните. И когато те дойдат тук, всички твои теории ще станат на пух и прах. — Тя хвърли кратък заплашителен поглед към Уорн.
Тревогата му се задълбочаваше. Беше почувствал облекчение и дори — ако трябваше да си признае — леко самодоволство. Беше разкрил всичко, беше разгадал плановете им. Беше спасил Сара от неизвестна съдба в ръцете на Джон Доу. Притесняваше се само къде ли са Джорджия и Тери. Този ужасяващ изблик на гняв и недоверие беше последното, което очакваше.
Пред тях се появиха двойните врати на комплекса на охраната. Тя не иска да го приеме, помисли си Уорн. Не може да приеме, че Фред Барксдейл е виновен. Но в главата му звучеше и друг глас, по-тих, но по-студен и настойчив. Ами ако ти си сгрешил? Ами ако има някакво друго обяснение, което си пропуснал? Не позволи ли на чувствата да замъглят преценката ти?
Сара бутна вратите и пристъпи вътре. После спря и се намръщи.
Преддверието беше празно, зад дългото лъскаво бюро на рецепцията нямаше никого. Странна напрегната тишина сякаш обвиваше помещението. В далечината звънеше телефон.
— Какво… — започна Сара, пристъпи напред и се огледа.
Уорн я последва. Къде беше Пул? Защо Тери не се беше върнала тук с Джорджия? Възможно ли беше всички те да чакат в някой от кабинетите?
Той отвори вратата зад рецепцията и погледна в коридора. Нито следа от някого, нито звук от присъствие. Объркването му започна да преминава в тревога.
Отново огледа коридора. Пак нищо. Тракането на часовник, ниското бръмчене на климатика. Телефонът отново зазвъня. В далечния край на коридора една от вратите беше открехната и вътре се виждаха редица големи стоманени гардеробчета. Едно беше отворено и от ключалката му висеше връзка ключове.