— Един шейк с брезов сироп — повтори Засечка. Уорн почти беше забравил този глас — дигитализиран вариант на неговия. Очевидно беше забравил и колко голям е роботът — почти два метра и половина със сензорите. — Желаете ли нещо друго?
— Да. Двоен шоколадов сладолед с фъстъци и бита сметана, моля.
Засечка мълчеше.
— Доктор Уорн? — попита той след малко.
— Аз съм, Засечка.
Роботът отново замълча, този път за по-дълго.
— Двоен шоколадов сладолед с фъстъци и бита сметана. Кемо Сабе2.
Уорн наблюдаваше как Засечка се завъртя и се отдалечи. Тази шеговита препратка към „Самотния рейнджър“ беше добавена от него — нещо като подписа на художника в ъгъла на картините му. Беше я направил преди година и половина, в деня, когато опаковаха Скалата и Засечка, за да ги изпратят в Невада. Година и половина, но разликата беше като между деня и нощта. Тогава той и Сара току-що бяха започнали да излизат заедно; тя беше забележително самоуверена жена, равна му по интелект, потенциална втора майка за Джорджия. Той започна да работи за Ерик Найтингейл и заради обещанието, че ще има още много поръчки. Бъдещето изглеждаше светло.
Колко бързо се бяха променили нещата. Джорджия не беше приела Сара, както му се искаше, всъщност я беше намразила и беше започнала да се държи ревниво и собственически с баща си. Работата му стана обект на критики в Карнеги-Мелън, защото я смятаха за противоречива и недоказана. И тогава Найтингейл умря. В този момент връзката на Уорн с костюмарите от корпорациите и бюрократите, които се втурнаха да запълнят празнината, се влоши, а после окончателно прекъсна, оставяйки договорените му задължения към Метанет като единствен контакт с Утопия. Сара замина и стана шеф на парка. Каква ирония, че самият той я беше запознал с Найтингейл! С парите от Метанет Уорн напусна Карнеги-Мелън и регистрира собствена изследователска фирма, за да докаже теориите си за самообучението на машините, но постепенно загуби финансиращите го поддръжници с разрастването на интернет. Все пак имаше Метанет — или поне така смяташе до тази сутрин.
Засечка се върна с шейка със сироп.
— Заповядайте! — каза той и го постави на тезгяха пред него.
После се обърна към редицата кутии сладолед, тъй като програмата му вече го насочваше към приготвянето на двоен шоколадов сладолед с фъстъци и бита сметана. Движенията на робота изглеждаха малко по-хаотични, малко по-колебливи, отколкото Уорн си спомняше. Сякаш връзката между системите му беше затруднена. Можеше ли това да е резултат от онези инструкции? Възможно ли беше наистина Метанет да… Но Уорн отказа да довърши мисълта си. Стигаха му лошите новини досега.
— Може ли да взема картата? — попита Джорджия.
— Разбира се.
— А четирсет кинта?
— Да, просто… Чакай, четиридесет кинта? За какво са ти?
— Искам да си купя тениска със „Страх от дишане“. От онези лъскавите, не ги ли видя?
Уорн беше видял десетки такива по тийнейджърите, които заливаха булеварда. С въздишка отвори портфейла си и подаде парите, наблюдавайки как тя сложи слушалките на ушите си и отпи от шейка.
Ако трябваше да бъде честен със себе си, би признал, че посещението тук беше толкова важно за него, колкото и за нея. Трябваше да види доказателството за успешната си работа, да си припомни по-добрите времена. До днес — когато научи, че Метанет ще бъде изключена — не беше осъзнавал колко важна е тя за него. И сега, въпреки че се правеше на смел, той почувства как го залива отчаяние. Какво щеше да прави сега? Беше напуснал Карнеги-Мелън, изгори мостовете зад себе си. Погледна Джорджия под око. Как щеше да й обясни?
Чу се бръмчене и Засечка се върна.
— Заповядай, Кемо Сабе — каза той и постави сладоледа пред Уорн. Той зачака. Сега роботът щеше да поиска пропуска му, за да пусне сметка до счетоводителя.
Но Засечка не го направи. Вместо това той завъртя сензорите си първо наляво, после надясно и с тихо бръмчене започна да се люлее напред-назад. Движенията му изглеждаха странно колебливи и несигурни.
Джорджия вдигна поглед от шейка си, отмести слушалката от едното си ухо и каза въпросително:
— Татко?
С внезапно рязко движение Засечка се спусна към Уорн. Кутията с електронната памет се блъсна в тезгяха и събори чашите и контейнерите за сламки. Шепот на изненада се понесе сред клиентите. Роботът бързо се оттегли, блъсна се силно в бара отзад, после отново се изстреля напред, въртейки сензорите си.
2
Обръщение на индианеца Тонто към самотния рейнджър от едноименния сериал — според една от версиите означава „верен приятел“. — Б.пр.