— Очевидно недостатъчно внимателно. Информирай ме.
Алоко махна с ръка към монитора.
— Сега видеофилмът е в напълно дигитална среда. Няма подобен аналог. Това означава, че сигналът не може да се влоши, има безкрайни възможности за запаметяване и теоретично безкрайно може да се разлага. Всичко се разлага на универсален таймкод със скорост… Колко беше, Ралф?
— Тридесет — каза Пекъм дрезгаво.
— Тридесет кадъра в секунда. Можем да синхронизираме две или три ленти от което и да е място в парка. И можем да го правим до безкрайност.
Сара кимна.
— Значи записвате всичко?
— Донякъде, защото размерът на… Ралф, каква беше конфигурацията?
— Всеки монитор е свързан посредством оптичноканален RAID5 масив, който може да се разширява до четири терабайта. — Пекъм шумно кихна.
— Май те е хванала сенна хрема — каза Алоко.
— Преди два часа ходих в медицинския за антихистамин — отвърна Пекъм. — Единственият ефект беше, че ми се доспа.
— Точно сега ни трябваш буден. — Сара отново се обърна към Алоко. — Ако разбирам добре, можем да потърсим из заснетия материал, така ли? Да видим дали този Джон Доу е идвал и преди? И може би какво точно е направил.
Алоко почеса брадичката си.
— Теоретично да, но точно се канех да кажа, че филмите в реално време заемат много памет. Много памет. Няма да повярваш колко бързо се запълват тези четири терабайта. Затова камерите в Подземието са черно-бели. Всяка нощ видеозаписите се прехвърлят на сървърите на Информационни технологии. — Той кимна към Барксдейл. — И тогава твоите момчета поемат работата.
И Сара погледна към него.
— Фред?
Барксдейл, който беше слушал мълчаливо, прочисти гърлото си.
— Пазим видеозаписите на нашата местна мрежа две седмици. После ги записваме на дискове.
— Кога можем да ги видим?
— Довечера.
— Това не е достатъчно бързо.
— Да не изпреварваме нещата. Още не сме видели този тип. — Алоко застана зад Пекъм и погледна изображението на централния монитор. — Добре. Един и десет. Сега напред, двеста кадъра в секунда.
На централния монитор силуети минаваха покрай кабинета на Сара като сиви петна. Изведнъж една сянка подскочи към вратата й.
— Спри — каза Алоко. — Върни сто кадъра.
На екрана замръзна образът на Фред Барксдейл, който влизаше в кабинета на Сара.
— Това е по-късно — обади се тя. — Фред влезе може би две минути след като Джон Доу си тръгна.
— Назад с петдесет в секунда — каза Алоко.
Отново размазани фигури, този път затичаха назад като в пантомима. После една от тях влезе заднишком в кабинета й, обърна се и изчезна.
— Спри — повтори Алоко. — Напред с десет кадъра в секунда.
На монитора в забавен кадър се появи Джон Доу. Той огледа коридора, приглади с една ръка сакото си, после се дръпна от вратата и изчезна от окото на камерата.
— Това ли е кучият син? — попита Алоко.
Сара кимна. Когато го видя отново — малката брадичка, непринудената усмивка — я обзе див гняв, примесен с някакво друго чувство, което не можеше да определи. Бузата й гореше там, където ръката му я беше докоснала.
— Назад със сто и спри.
Джон Доу стоеше неподвижно в рамката на вратата.
— Увеличи лицето десет пъти.
Сега лицето изпълни екрана, нашарено от сенките, които хвърляше лампата на тавана. Сара забеляза, че лявото му око изглежда по-тъмносиво от дясното.
— Можеш ли да го изчистиш? — попита Барксдейл. — Изясни го!
— Да — каза Пекъм, — но ще ми отнеме малко време.
— Тогава ще почака. Да разберем къде е отишъл. — Алоко се взря в списъка в края на командния екран. — Пусни Б-2027. Синхронизирай времето.
Централният монитор за миг потъмня. После се появи друг изглед на коридора, две врати след кабинета на Сара.
— Напред с тридесет — промърмори Алоко.
Секунда коридорът беше празен. След това мина жена с кринолин от викторианската епоха. Миг по-късно я последва Джон Доу. Той премина уверено и небрежно от единия до другия край на екрана.
— Б-2051 — каза Алоко. — Същото време.
Сега се появиха два пресичащи се коридора. Появи се жената в кринолина и зави наляво към стълбището. Кола от поддръжката мина напряко пред камерата. После се появи Джон Доу, спря за да види не идва ли някой отсреща, и зави наляво след жената.
5
Redundant Arrays of Independent Disks — масиви от самостоятелни дискове или комбинация от няколко твърди диска, които се управляват така, че се подобрява скоростта на трансфера или сигурността на данните. — Б.пр.