— Разкажи ми за Барксдейл. Що за човек е?
— Как да ти кажа — очарователен, любезен, културен, приятен… Ако, разбира се, ти харесват тези качества у мъж. Може да рецитира Шекспир с часове. Всички жени от Системи са лудо влюбени в него. Точно затова аз не съм.
Уорн се засмя.
— Според клюките има връзка със Сара Боутрайт.
Смехът на Уорн замря в гърлото му. Той погледна към Тери. Беше готов да се закълне, че в тона й беше доловил леко закачлива нотка.
— Не се тревожи — каза тя. — Знам всичко. И за теб. В Утопия обичат клюките повече дори от „Пейтън Плейс“8.
Той въздъхна и отмести поглед.
— Това е стара история.
— Недостатъчно стара — промърмори Джорджия.
Тери звънко се засмя.
— Знаеш ли, дъщеря ти ми харесва.
Джорджия се усмихна и поруменя.
Уорн погледна обратно към екрана, обзет от смесени чувства — отчасти страх, отчасти отчаяние. Губеше Метанет и това ставаше пред очите му. И все пак тя беше в изправност — беше я подложил на всички възможни тестове. Но очевидно нещо трябваше да се е объркало. Инцидентът на „Преследване в Нотинг Хил“. А и тази сутрин собственото му произведение Засечка… Това беше необяснимо. Той вдигна ръка от мишката и разсеяно разтри китката си.
Зад него се чу шум и Уингнът, чиито батерии се бяха заредили напълно, се спусна, грабна мишката и също така бързо се отдалечи. Чу се силен удар. Уорн погледна огромния робот, който също го гледаше, стиснал мишката между металните си челюсти, и чакаше Уорн да го подгони.
— Уингнът, не гони! — каза той уморено и се обърна към Тери. — Да ти се намира друга мишка?
— Да. Винаги ли отмъква разни неща?
— Пристрасти се към гоненето на коли, роботи, на всичко, което се движи на колела. Не ме питай защо. Беше толкова страшно, че бях принуден да вкарам в хардуера му специална инструкция „не гони“. И пак не действа винаги.
Върхът на кариерата ми — помисли си той, докато гледаше мрачно към робота. Нищо чудно, че се беше превърнал в прашасала реликва.
Тери отиде за нова мишка. Извивките на тялото й караха дори обикновената бяла престилка да изглежда съблазнителна. Уорн погледна към Джорджия, която мрачно прелистваше някакво научно списание, после пак се загледа в екрана.
И отново го усети — чувството, че нещо не е наред.
И изведнъж осъзна какво. Беше толкова просто, толкова явно, че не беше му минало през ум.
— Тери — каза той, — ако Метанет е инструктирала определени роботи да саботират работата, защо не е регистрирала тези модификации? Прегледах всички логове и не открих нито една.
Тери поклати глава.
— Невъзможно.
— Има и още нещо. На срещата сутринта Барксдейл каза, че проблемите били временни. Един ден роботите се държали зле, а на другия — всичко било наред. — Уорн замълча. — Ако Метанет е инструктирала тези роботи за саботаж, кой ги е карал да се поправят?
Тери го погледна тревожно.
— Само Метанет би могла да го направи.
— Именно. Но никъде не е регистрирано нито едното, нито другото. — Уорн отмести докладите за инцидентите встрани. — На колко случая с неподходящо поведение си присъствала лично?
— Само на един. „Преследване в Нотинг Хил“.
— И как разбра какво е станало?
— Техниците видяха развинтените предпазители и аз открих неправилни инструкции в програмата.
— Какви?
— Да отвинтят болтовете, а не да ги завинтят.
Уорн примигна неволно. Само Тери имаше право на достъп до терминала на Метанет. Или тя умишлено беше програмирала така роботите, или Метанет беше променила командите им. Метанет беше предизвикала инцидентите. Той почувства, че отчаянието му се засилва.
— Татко — обади се Джорджия в тишината. — Хайде, моля те.
— Джорджия! — Уорн рязко се обърна, но пое дъх и преглътна раздразнението си. — Виж, съжалявам, трябва да довърша това. — Погледна към екрана и се замисли, после отново се обърна към нея. — Ще ти кажа какво ще направим. Ще те пусна да направиш няколко обиколки сама. Какво ще кажеш? Дай ми един час. Не, час и половина.
— Не искам да ходя сама — възпротиви се Джорджия. — Това не е никакво удоволствие!
— Това е единственият начин, миличка. Съжалявам. Само деветдесет минути. Ще се срещнем при… — Той извади картата от джоба си и я разгърна. — При гишето за туристически услуги в Нексус. В три и петнадесет. Заедно ще довършим Дървените тротоари. Става ли?