— Нашите врати са отворени — промърмори Сара.
— Така ли? Но това няма значение, да не изпреварвам събитията. Трябва да вървя. Ще поддържаме връзка.
— Един човек е мъртъв…
— Един човек не променя статистическата крива.
— Ще получиш диска…
— Да, знам. Но първо трябва да направя нещо. Смяташ ли, че паркът ти е известен, Сара? Аз съм този, който наистина ще го направя и прочут.
— Не, чакай, чакай…
Но връзката вече беше прекъсната.
14:22
Джорджия Уорн напусна изходната рампа на обиколката „Еклиптика“ и се смеси с тълпата, която се движеше по широкия булевард. Току-що беше си купила тукашната версия на захарен памук — оцветен в цветовете на дъгата и пълен с карамелени кристалчета, които шумно се пукаха върху езика — и го поглъщаше със самоотвержена решителност. Не чуваше пукането на кристалите, нито подвикванията и смеха на минаващите посетители — беше си сложила слушалките и пейзажът наоколо беше залят от звуците на „Подскачайки из гората“ на Конт Беси.
Група по-големи тийнейджъри с пурпурни коси и фланелки с Драконовия шип шумно се движеха срещу нея и тя се извърна настрани, за да ги пропусне. Не беше очаквала много от „Еклиптика“ — това беше обикновено ферисово колело10 — но тя се беше оказала много интересна. Обикаляха около една планета с пръстени, наподобяващи тези на Сатурн, само че вертикални. Както повечето атракции, пътуването ставаше на тъмно и човек наистина имаше чувството, че е надалеч, че пътува в космоса. А холографските пръстени бяха толкова съвършено реалистични, че й се струваше възможно да ги докосне, ако протегне ръка от кабинката.
Но беше сама, затова бяха качили при нея едно постоянно въртящо се момиченце от голямо семейство, което настояваше да посочва всичко, което се виждаше. Беше твърде глупаво, за да млъкне и да се наслаждава на обиколката. Затова на половината път Джорджия си сложи слушалките и увеличи звука докрай.
При този спомен тя се намръщи. Напред и вдясно виждаше рампа, която се виеше надалеч от централния булевард и завършваше с влакче, което изчезваше в нисък тунел с проблясващи светлини. Това беше входът за „Обратната страна на Луната“ — атракция, за която беше прочела страхотни отзиви в интернет. Джорджия извади импровизирания пътеводител от джоба си. Да, четиризвездна обиколка. Насочи се натам, после спря. Беше обещала на баща си да не се качва на високи атракции. „Обратната страна на Луната“ със сигурност влизаше в тази категория. Навярно „Еклиптика“ също, но какво очакваше баща й? Беше опитала някои от детските атракции като „Пръстените на Сатурн“ и се почувства тъпо, заобиколена от шестгодишни деца.
Погледна към входа за влакчето и се намръщи. После неохотно се обърна и вървя по булеварда, докато намери пейка. Седна, извади картата, погледна я и отново я прибра. Когато изяде и последната хапка захарен памук, се обърна да хвърли пръчицата в кошчето за боклук, но изведнъж замръзна, втренчена в тъничката хартиена фунийка.
По-рано беше казала на баща си, че няма спомен за пътуването, което са направили преди много години до парка Кениууд. Но това не беше напълно вярно. Спомняше си как майка й я беше изненадала с голям захарен памук, който застрашително се олюляваше върху тъничка пръчица, точно като този. Спомняше си как розовото лакомство се беше сторило огромно на осемгодишните й очи. Спомняше си горещината на слънцето, загорялото лице на майка си, бледото й червило, бръчиците, които се появяваха край очите й, когато се смееше.
Имаше и други спомени за майка си — как изкарва прототипите на своите лодки за пробно плаване, как язди пони в разлистения парк, как седят до прозореца, увити в одеяла, и четат разказите на Киплинг заедно. Бяха откъслечни спомени, избелели като стари снимки, и тя ги пазеше в себе си, сякаш ако ги споделеше — дори с баща си — щеше да развали магическото заклинание и те щяха да изчезнат завинаги. Погледна за миг хартиената фунийка и я завъртя в ръце. После я хвърли в кошчето, изправи се и продължи по булеварда.
10
Колело на Ферис — атракция, която представлява високо, вертикално колело, което се върти около фиксирана стойка и има седалки, свободно прикрепени, така че остават изправени, докато се въртят. — Б.пр.