— Да? — каза Крозиър и се запита дали не е трябвало да каже „Не?“ Нямаше представа за какво разговарят.
Използвайки плетеницата от корени, София се придърпа по-близо до него, като гърдите й почти го докосваха. Тя постави хладната си длан — която се оказа изненадващо голяма — върху гърдите му.
— Мис Кракрофт… — започна той.
— Шшш — каза София. — Тихо.
Тя премести лявата си ръка от корена на рамото му и се отпусна върху него така, както се беше отпуснала върху корените на дървото. Дясната й ръка се плъзна надолу, премина по корема му, докосна десния му хълбок, след това отново се върна към корема и се плъзна надолу.
— О, боже — прошепна тя в ухото на Крозиър. Бузата й се притискаше към неговата, мократа й коса влизаше в очите му. — Отровен шип ли откривам тук?
— Госпожице Кра… — започна той.
Тя стисна с ръка. Повдигна се грациозно във водата и изведнъж силните й нозе се озоваха от двете страни на левия му крак, тя се отпусна върху него с цялата си топла тежест, притискайки се в тялото му. Крозиър леко повдигна крака си, за да й помогне да държи главата си над водата. Очите й бяха затворени. Бедрата й го обхващаха здраво, гърдите й бяха притиснати към неговите, а дясната й ръка започна да се движи леко по дължината на члена му.
Крозиър изстена, но това беше просто предупреждаващ стон, а не стон на облекчение. София тихо изпъшка, притиснала лице във врата му. Той почувства топлината и влагата между краката й, притиснати към бедрото и повдигнатия му крак. „Как е възможно нещо да е по-мокро от водата?“, зачуди се той.
Тогава София изстена на глас и Крозиър също затвори очи — съжаляваше, че не може да продължи да я гледа, но нямаше друг избор, — тя се притисна силно към него, повдигайки се нагоре, после още веднъж и още веднъж, а движенията й станаха по-бързи, по-настойчиви, по-умели и настоятелни.
Крозиър зарови лице в мократа й коса, докато трепереше и пулсираше във водата. Той си мислеше, че буйната еякулация няма да свърши никога, и веднага би се извинил за това пред София, ако можеше да говори. Вместо това отново застена и едва не изпусна корена, за който се държеше. И двамата се разлюляха във водата, потапяйки брадичките си под повърхността.
Онова, което изуми особено силно Франсис Крозиър в онзи момент — а тогава всичко във вселената го изумяваше и нищо не го притесняваше, — беше енергичното движение на таза й, бедрата й, които бяха обхванали здраво тялото му, бузата й, притисната към неговата, здраво стиснатите й очи и стоновете й. Можеха ли жените да изпитват същата наслада като мъжете? Някои от леките жени по пристанищата стенеха, но несъмнено го правеха само защото на мъжете им харесваше — беше очевидно, че те не изпитват нищо.
И все пак…
София се отдръпна назад, погледна го в очите, усмихна се леко, целуна го силно по устните, вдигна краката си почти под прав ъгъл, отблъсна се от корените и заплува към брега, където дрехите й лежаха върху леко полюшващите се храсти.
Колкото и да беше невероятно, те се облякоха, събраха нещата от пикника, натовариха магарето, яхнаха конете си и препуснаха обратно към губернаторската резиденция в пълно мълчание.
Колкото и да беше невероятно, по-късно, по време на вечеря, София Кракрофт се смееше и разговаряше с леля си, със сър Джон и дори с необичайно словоохотливия капитан Джеймс Кларк Рос, докато Крозиър седеше мълчаливо и се взираше в масата. Можеше само да се възхищава на нейното… как го наричаха „жабарите“41? — нейното sang-froid42, докато умът и душата на самия Крозиър като че ли бяха в същото състояние като тялото му по време на безкрайния му оргазъм в Езерото на птицечовката — същността и атомите им се бяха разпръснали във всички краища на вселената.
И все пак госпожица Кракрофт не се държеше резервирано или укорително с него. Тя му се усмихваше, обръщаше се към него с разни коментари и се опитваше да го въвлече в разговорите, както правеше всяка вечер в губернаторската резиденция. А дали усмивката й не беше по-топла от обичайното? По-нежна? Дори влюбена? Сигурно беше така.
След вечеря, когато Крозиър й предложи да се разходят в градината, тя се извини и отказа, изтъквайки като оправдание даденото обещание да партнира в игра на карти на капитан Джеймс Рос в голямата приемна зала. Желае ли командир Крозиър да се присъедини към тях?
41
Старо пренебрежително прозвище на англичаните за французите — заради жабешките бутчета в кухнята им и заради някогашните блата около Париж. Вероятно в българския език се е наложил същият прякор спрямо италианците по погрешка.