— Съмнявам се — рече Крозиър. — Но ще разговарям с капитан Фицджеймс и ще ви съобщя за службата. Каквото и решение да вземем, вие ще бъдете упълномощен да го съобщите на всички моряци. — Крозиър пиеше, когато Хики беше почукал на вратата му. Освен това никога не беше харесвал дребния досаден мъж. Всеки кораб имаше своите вечно недоволни критикари — като и плъховете, те бяха част от живота във флота — и Хики въпреки неправилната си реч и пълната липса на образование оставяше у Крозиър впечатлението за точно такъв критикар, от онези, които при тежко плаване бързо започваха да подстрекават екипажа към бунт.
— Една от причините всички да поискаме богослужение, каквото провеждаше за всички ни сър Джон — нека душата му да бъде благословена и да почива в мир, капитане…
— Свободен сте, господин Хики.
Крозиър пи много през онази седмица. Меланхолията, която обикновено го обгръщаше като мъгла, го бе налегнала като тежко одеяло. Той познаваше Тери и го смяташе за изключително кадърен боцман, и смъртта му определено беше ужасна, но Арктика — и на двата полюса — предлагаше безброй начини да се умре. Същото се отнасяше и за Кралския военноморски флот в мирно или във военно време. През продължителната си кариера Крозиър беше виждал не една подобна смърт и макар краят на господин Тери да бе сред най-необичайните, на които беше ставал свидетел, и последната епидемия от насилствена смърт да бе далеч по-плашеща от която и да било истинска епидемия, която беше виждал на борда на корабите, истинската причина за дълбоката меланхолия на Крозиър беше всъщност реакцията на оцелелите членове на експедицията.
Джеймс Фицджеймс, героят от Ефрат, като че ли падаше духом. Той бе изкаран герой от пресата още преди първият му кораб да отплава от Ливърпул, когато младият Фицджеймс беше скочил през борда, за да спаси един давещ се митнически инспектор, въпреки че привлекателният морски офицер, както беше писал „Таймс“, „беше затруднен от шинела, шапката и ценния си часовник“. Ливърпулските търговци, които знаеха цената — както прекрасно разбираше Крозиър — на митническия чиновник, който вече беше подкупен за своите услуги, наградиха младия Фицджеймс с гравирана сребърна табела. Адмиралтейството беше обърнало внимание първо на сребърната табела, след това на героизма на Фицджеймс — макар че от собствен опит Крозиър знаеше, че офицерите не спасяваха давещи се всяка седмица, тъй като малцина умееха да плуват, — а накрая и на факта, че Фицджеймс беше „най-красивият мъж във флота“ и че произлиза от добро семейство.
Репутацията на многообещаващия млад офицер не пострада и от факта, че той два пъти доброволно беше повеждал отряди срещу бедуинските банди. Крозиър беше прочел в официалните доклади, че Фицджеймс е счупил крак при един от тези набези и е бил заловен от бандитите във второто приключение, но най-красивият мъж във флота беше успял да избяга, покривайки се с още по-голяма слава в очите на пресата и на Адмиралтейството.
След това започна Опиумната война43 и през 1841 година Фицджеймс се прояви като истински герой, за което получи поне пет официални похвали от своя капитан и от Адмиралтейството. Смелият млад мъж — тогава на двайсет и девет години — беше използвал ракети, за да изтласка китайците от хълмовете край Цекее и Сегоан, беше ги използвал отново, за да прогони противника от Чапу, беше взел активно участие в сухопътното сражение при Йоусун и отново бе използвал уменията си с ракетите при завладяването на Джъндзян. Сериозно ранен, лейтенант Фицджеймс беше успял, бинтован и на патерици, да присъства на китайската капитулация при подписването на Нандзинския договор. Повишен в командир на крехката трийсетгодишна възраст, най-красивият мъж във флота беше получил командването на бойния кораб „Клио“ и блестящото му бъдеще изглеждаше осигурено.
Но през 1844 година Опиумната война приключи и — както обикновено се случва с перспективите за издигане в Кралския военноморски флот, когато внезапно настъпи коварен мир — Фицджеймс се озова без командване, на брега и с половин заплата. Франсис Крозиър беше наясно, че ако предложението, отправено от Изследователската служба към сър Джон Франклин да оглави експедицията, беше неочакван дар от съдбата за дискредитирания възрастен мъж, то предложението да поеме фактическото командване на „Еребус“ беше втори блестящ шанс за Фицджеймс.
Но сега „най-красивият мъж във флота“ беше изгубил руменината си и обичайния си поривист хумор. Докато повечето офицери и моряци успяваха да поддържат теглото си дори при орязания с една трета порцион — защото членовете на Изследователската служба се хранеха много по-добре от деветдесет и девет процента от англичаните на сушата, — командир Джеймс Фицджеймс, сега вече капитан, беше изгубил повече от два стоуна44. Униформата му стоеше като на закачалка. Момчешките му къдрици висяха безжизнено под шапката или уелската перука. Лицето на Фицджеймс, винаги твърде закръглено, сега изглеждаше изпито, бледо, с хлътнали бузи под светлината на маслените лампи или висящите фенери.
43
Водена между 1839 и 1842 г. война между Великобритания и Китай с цел принуждаване на Китай да разреши на Великобритания да внася в страната опиум. Сега известна като Първа опиумна война, защото по-късно е имало и Втора (между 1856 и 1860 г.).