Настъпи моментът на двете проповеди. Фицджеймс се беше избръснал, беше се напудрил внимателно и беше позволил на личния си стюард, господин Хор, да прибере обезформените му шинел, панталони и куртка, и сега изглеждаше спокоен и красив в парадната си униформа с лъскави еполети. Само Крозиър, който стоеше до него, можеше да види как ръцете на Фицджеймс се свиват в юмруци и се разпускат, когато капитанът положи личната си Библия върху амвона и я отвори на „Псалми“.
— Днешното четене ще бъде от псалм четирийсет и шести — каза капитан Фицджеймс. Крозиър леко потрепна заради аристократичното му фъфлене, което заради напрегнатостта му беше станало още по-отчетливо.
Мъжете изреваха в един глас „Амин“ и в знак на одобрение затропаха със затоплените си крака.
Дойде редът на Франсис Крозиър.
Мъжете се умълчаха както от уважение, така и от любопитство. Хората в тълпата, които бяха от екипажа на „Ужас“, знаеха, че представата на капитана им за църковно богослужение е смирено цитиране на корабния устав: „Ако моряк откаже да се подчини на заповедите на висшестоящ офицер, той ще бъде наказан с бичуване или ще бъде осъден на смърт, решението се взима от капитана. Ако моряк извърши акт на содомия с друг член на екипажа или с някое от животните, които се намират на борда на кораба, той ще бъде осъден на смърт“… и така нататък. На тегло и по звучност уставът не отстъпваше на Библията и напълно отговаряше на нуждите на Крозиър.
Но не и днес. Крозиър посегна към рафта под амвона и извади една тежка, подвързана с кожа книга. Той я положи пред себе си с успокоителен глух удар.
— Днес — произнесе напевно той — ще ви прочета от „Книгата на Левиатан“ част първа, глава дванайсета.
В тълпата от моряци се разнесе мърморене. Крозиър чу беззъбия мъж от „Еребус“, който се намираше в средата на третата редица, да промърморва тихо:
— Познавам шибаната Библия и в нея няма никаква шибана Книга на Левиатан.
Крозиър изчака да настъпи тишина и започна:
— „А сред онази част от религията, която се състои от възгледи за природата на Незримите сили…“
Интонацията на Крозиър и старозаветният ритъм на фразите не оставяха никакво съмнение в това, кои думи са написани с главни букви.
— „… едва ли се среща нещо именувано, което да не е било почитано сред езичниците в различните места по света като превъплъщение на Бог или Дявола; или според съчиненията на техните Поети да бъде одушевено, населявано или обладано от един или друг Дух.
Безформената материя на Света представлявала Бог на име Хаос.
Небето, Океанът, Планетите, Огънят, Земята, Ветровете също били Богове.
Мъже, Жени, Птица, Крокодил, Теле, Куче, Змия, Кромид лук, Праз лук са били обожествявани. Освен това древните народи населили почти всички места с духове, наречени Демони: равнините с Пан и женските му еквиваленти, или със Сатири; горите с Фавни и Нимфи; Морето с Тритони и други Нимфи; всяка Река и Фонтан с Призрак на негово име и с нимфи; всяка къща с нейните Лари или Домашни духове; всеки човек с неговия Гений; Адът с Призраци и Пазители на духовете, като Харон, Цербер и Фуриите; а през нощта — всички места с Ларви, Лемури, Привидения на мъртъвци и цяло царство от Феи и Кошмари. Също така хората приписвали Божественост и издигали Храмове на най-обикновени Явления и Черти от характера; такива, като Време, Нощ, Ден, Мир, Хармония, Любов, Раздор, Порядъчност, Чест, Здраве, Западане, Треска и подобни; и когато са се молили за или против тях, над главите им сякаш са висели Духовете на тези понятия и са отпускали или задържали съответното Добро или Зло, за или против което са се молили хората. Те се обръщали също и към собственото си Остроумие с имената на Музи; към собственото си Невежество с името Фортуна; към собствената си Похот с името Купидон; към собствения си Гняв с имената на Фурии; към собствените си интимни части с името Приап; хората приписвали мърсуванията си на Инкуби и Сукуби; дотолкова, че станало невъзможно поетът да описва героите в Поемите си, без да ги направи Бог или Дявол.“45