Крозиър замълча и погледна към напрегнатите бледи лица на своите слушатели.
— И така приключва Част първа, Глава дванайсета от „Книгата на Левиатан“ — каза той и затвори тежкото томче.
— Амин — произнесоха в един глас доволните моряци.
Този ден моряците обядваха топли сухари и пълна дажба от любимото им осолено свинско. Четирийсет и няколкото моряци от „Ужас“ се тълпяха около спуснатите на пода маси или използваха бурета, върху които да поставят храната си, и моряшки сандъци вместо столове. Глъчката беше успокояваща. Всички офицери от двата кораба се нахраниха отзад, насядали около дългата маса в някогашната каюта на сър Джон. Освен задължителната противоскорбутна доза лимонов сок — доктор Макдоналд се притесняваше, че сокът в петгалоновите бъчонки започва да губи силата си — в този ден моряците получиха и допълнителна порция грог преди обяд. Капитан Фицджеймс беше поровил из запасите на кораба и беше осигурил на офицерите и младшите офицери три чудесни бутилки с мадейра и две с бренди.
Около три часа следобед моряците от „Ужас“ се събраха на групичка, сбогуваха се с другарите си от „Еребус“, изкачиха се по главния трап, измъкнаха се изпод заледените платна и се спуснаха по снежната дига върху тъмния лед, за да поемат дългия път към дома под все още проблясващото северно сияние. Между моряците се разнасяха шепот и приглушени коментари за проповедта на Крозиър. Повечето от тях бяха сигурни, че „Книгата на Левиатан“ я има някъде в Библията, но откъдето и да се беше взела, никой от тях не беше успял да разбере какво искаше да им каже капитанът, прочитайки този откъс, макар че след двойната порция ром се бяха появили много мнения. Голяма част от мъжете продължаваха да попипват амулетите си за късмет, направени от мечите зъби, нокти и лапи.
Крозиър, който водеше колоната, беше почти уверен, че когато се върнат, ще намерят Едуард Литъл и вахтените убити, доктор Макдоналд разкъсан на парчета, а инженера господин Томпсън — разчленен и разхвърлян върху тръбите и крановете на безполезния му парен двигател.
Всичко беше наред. Лейтенантите Ходжсън и Ървинг раздадоха пакетите със сухари и месо, които бяха топли, когато бяха напуснали „Еребус“ преди около час. Мъжете, които останаха на вахта в студа, първо изпиха двойната си порция грог.
Макар да беше премръзнал до кости — след топлината в претъпканата жилищна палуба на „Еребус“ студът навън беше още по-ужасен, — Крозиър остана на палубата до смяната на вахтените. Дежурен офицер беше Томас Бланки, ледовият лоцман. Крозиър знаеше, че моряците в кораба ще се заемат с неделната поправка на облеклата си, а мнозина вече очакваха следобедната закуска, последвана от вечерята, която се състоеше от мизерна порция „Джон Бедняка“ — осолена, сварена риба треска със сухар, — с надеждата да получат и по една унция46 кашкавал в допълнение към половината пинта ейл.
Вятърът се усилваше и навяваше сняг върху осеяните с върхове на глетчери ледени полета от отсамната страна на грамадния айсберг, блокиращ видимостта към „Еребус“ на североизток. Облаци закриваха полярното сияние и звездите. Следобедната нощ стана още по-тъмна. Накрая, мислейки си за уискито в каютата си, Крозиър слезе долу.
20.
Бланки
Половин час след като капитанът и останалите, които се бяха върнали от богослужението на „Еребус“, се спуснаха на жилищната палуба, Том Бланки вече не виждаше нито фенерите на вахтените, нито гротмачтата заради снежните вихри. Ледвият лоцман беше доволен, че бурята се беше разразила точно сега; ако бе започнала час по-рано, завръщането на групата им от „Еребус“ щеше да се превърне в ужасен кошмар.