Крозиър пусна Фицджеймс и се втурна напред, застана на линията на огъня и размаха ръце. Куршумите от мускетите засвистяха край ушите му.
— ПРЕКРАТЕТЕ ОГЪНЯ! ПРОКЛЕТ ДА СТЕ, СЕРЖАНТ ТОУЗЪР, ЗАРАДИ ТОВА ЩЕ ВИ РАЗЖАЛВАМ ДО РЕДНИК И ЩЕ ВИ ОБЕСЯ, АКО НЕ ПРЕКРАТИТЕ ТАЗИ ШИБАНА СТРЕЛБА ВЕДНАГА!
Пропукаха последни изстрели и стрелбата спря.
Морските пехотинци се изпънаха и отдадоха чест, сержант Тоузър извика, че бялата твар е била сред хората. Били я видели на фона на пламъците. Държала човек между зъбите си.
Крозиър не му обърна внимание. Продължавайки да крещи и да събира моряците от „Ужас“ и „Еребус“ около себе си, като изпращаше явно ранените или изгорените мъже на по-близкия кораб на Фицджеймс, капитанът търсеше своите офицери — или офицерите на „Еребус“ — и изобщо някого, на когото да даде заповеди или да му повери групичките от ужасени хора, които продължаваха да бягат покрай върховете на глетчерите и през торосите към тътнещия арктически мрак.
Ако тези мъже не се върнеха, щяха да измръзнат там до смърт. Или тварта щеше да ги намери. Крозиър реши, че никой няма да се връща на „Ужас“, докато всички не се сгреят на жилищната палуба на „Еребус“.
Но преди това капитанът трябваше да успокои хората си, да ги организира и да ги изпрати да измъкнат ранените и труповете на загиналите от горящите руини на карнавалния лабиринт.
В първия момент намери само помощник-капитана на „Еребус“ Кауч и втори лейтенант Ходжсън, но после от дима и парата се появи лейтенант Литъл — горните няколко инча от леда около бушуващия огън се бяха разтопили и сега над замръзналото море и над гората от ледени върхове висеше гъста мъгла, — неловко отдаде чест с обгорената си дясна ръка и докладва, че е готов да изпълнява задълженията си.
С помощта на Литъл на Крозиър му стана по-лесно да поеме контрола над мъжете, да изпрати всички към „Еребус“ и да започне да оценява загубите. Той заповяда на морските пехотинци да презаредят оръжията си и ги нареди в защитна линия между тълпата от зашеметени моряци, събрала се при рампата на „Еребус“ и все още бушуващия огнен ад.
— Боже мой — обади се доктор Хари Д. С. Гудсър, който току-що беше дошъл от „Еребус“ и стоеше наблизо, събличайки шиела си. — Тук наистина е горещо с тези пламъци.
— Така си е — отвърна Крозиър, усещайки избилата по тялото и лицето му пот. Пожарът беше вдигнал температурата наоколо поне със сто градуса53. Капитанът се зачуди дали е възможно ледът да се разтопи и те да пропаднат надолу. — Отидете при лейтенант Ходжсън — нареди той на Гудсър — и му кажете да изясни какъв е броят на мъртвите и ранените и да ви ги каже. После намерете останалите лекари и организирайте в каютата на сър Джон лазарет — от онези, които са ви обучавали да правите в случай на морски битки. Не искам мъртвите да остават върху леда — тази твар сигурно все още броди някъде наоколо, — така че наредете на моряците да отнесат труповете във форпика на жилищната палуба. Ще ви потърся след четирийсет минути — пригответе ми пълен списък на загиналите.
— Слушам, капитане — отвърна Гудсър. Стиснал в ръце връхните си дрехи, той се понесе към рампата на „Еребус“ да търси лейтенант Ходжсън.
Платната, такелажът, забитите в леда мачти, карнавалните костюми, масите, бъчвите и останалите предмети в пламтящия ад, който неотдавна беше седемцветен лабиринт от зали, продължиха да горят през цялата нощ и до някое време през деня.
26.
Гудсър
От личния дневник на д-р Хари Д. С. Гудсър.
Вторник, 4 януари 1848 г.
Аз съм единственият оцелял.
Единственият оцелял от лекарите на експедицията. Всички са съгласни, че сме извадили невероятен късмет да изгубим само петима души по време на ужасяващите събития и големия пожар при провеждането на Големия венециански карнавал, но фактът, че трима от тези петима са моите колеги лекари, е не по-малко удивителен.
Двамата главни корабни лекари, Педи и Стенли, умряха от изгарянията си. Помощник-лекарят на КНВ „Ужас“, доктор Макдоналд, оцеля от пламъците и избегна срещата с разярения звяр само за да бъде уцелен с мускет от един морски пехотинец, докато бягаше от горящите шатри.