И тогава настъпи ужасна тишина, Джон. Вече наистина се чуваше дишането на мъжете и то беше учестено. И от тълпата се понесе миризма — на страх и нещо по-лошо. Повечето от присъстващите мъже, включително доста офицери, бяха посетили доктор Гудсър през изминалите две седмици с ранни симптоми на скорбут. Внезапно един от поддръжниците на Хики извика: „Какво общо има това с нашето решение да се избавим от ескимоската вещица, която ни носи нещастие?“ Тогава Крозиър пристъпи напред, стиснал момичето за ръката като пленница, като продължаваше да изглежда така, сякаш се канеше да я даде на тълпата. „Различни капитани и различни лекари са опитвали най-различни средства, за да предотвратят или излекуват скорбута — каза Крозиър на моряците. — Изтощителни физически упражнения. Молитви. Консервирани храни. Но в крайна сметка нищо не помагало. Кое е единственото средство, което помага в борбата със скорбута, доктор Гудсър?“ Тогава всички присъстващи се обърнаха, за да погледнат Гудсър. Дори ескимоското момиче. „Прясна храна — отвърна лекарят. — Особено прясно месо. Недостигът на полезни вещества в храната ни разболява от скорбут и само прясното месо може да го излекува“.
Всички погледнаха към Крозиър — продължи Пеглър. — Капитанът блъсна момичето към тях. „Един-единствен човек на двата умиращи кораба успяваше да си намира прясно месо през есента и зимата — рече той. — И тя стои пред вас. Това ескимоско момиче… просто момиче… точно то знае как да намира, лови и убива тюлени, моржове и лисици, които нито един от нас не е в състояние да проследи по леда. Какво ще стане, ако се наложи да напуснем кораба… ако се окажем на леда без никакви хранителни запаси? Това е единственият от сто и девет останали живи хора, който знае как да намери прясно месо, за да оцелеем… и вие искате да я убиете.“
Бриджънс се усмихна, разкривайки собствените си кървящи венци. Двамата вече бяха стигнали до ледената рампа, водеща към „Еребус“.
— Нашият наследник на сър Джон може да няма благородническа кръв — каза тихо той, — може да не е получил нужното образование, но никой никога не е обвинявал капитан Крозиър — поне аз не съм чувал да го обвиняват — в глупост. И доколкото разбирам, той доста се е променил след тежката болест, която преболедува преди няколко седмици.
— „Стана тялото му клето скъпоценност във морето“56 — каза Пеглър, наслаждавайки се както на каламбура, така и на възможността да използва фразата, чута от Бриджънс шестнайсет години по-рано.
— И как така?
Пеглър почеса замръзналата буза над шала. Ръкавицата изстърга по небръснатата му брада.
— Трудно е да се обясни. Аз лично предполагам, че за пръв път от трийсет години капитан Крозиър е абсолютно трезвен. Уискито сякаш никога не оказваше влияние върху способностите на този човек — той е превъзходен моряк и офицер, — но издигаше един вид… преграда… стена… между него и света. Сега той е тук в много по-голяма степен. Нищо не се изплъзва от вниманието му. Не знам как да го обясня по друг начин.
56
Цитат от „Буря“ на Шекспир (превод на Валери Петров). В оригинала Пеглър използва фразата „sea change“ която в английския език се е превърнала в идиом със смисъл „пълно преобразяване“. Пеглър се наслаждава на каламбура, защото освен че Крозиър е преживял трансформация, това се е случило именно в морето.