Гудсър беше сънувал, че тези мъже пищят, докато умират. В съня му те умираха, защото той не можеше да ги спаси. Получил образование на анатом, Гудсър отстъпваше пред тримата мъртви лекари на експедицията в уменията си по отношение на главното задължение на лекарите от военноморския флот — да се предписват хапчета, сиропи, билки и други видове лекарства. Доктор Педи веднъж беше обяснил на Гудсър, че повечето медицински препарати са безполезни при специфичните болести, от които страдат моряците, и служат предимно за интензивно пречистване на стомаха и червата и колкото по-силно действа очистителното, толкова повече моряците вярват в ефективността на лечението. Според покойния Педи именно вярата в медицинската помощ помага на моряците да оздравеят. В повечето случаи, когато не е необходима хирургическа намеса, тялото или се изцелява само, или пациентът умира.
Гудсър беше сънувал, че всички те умират — и пищят преди смъртта си.
Ала тези писъци бяха реални. Изглежда, се разнасяха някъде отдолу.
Хенри Лойд, помощникът на Гудсър, дотича в лазарета с подаваща се под пуловерите риза. Стискаше в ръката си фенер и Гудсър видя, че е без обувки. Явно беше дотичал веднага след като е скочил от хамака си.
— Какво става? — попита шепнешком Гудсър.
Долитащите изотдолу викове не бяха разбудили болните.
— Капитанът иска да отидете при главния трап — каза Лойд. Той не се опита да понижи гласа си. Звучеше пискливо и ужасено.
— Шшшт — каза Гудсър. — Какво се е случило, Хенри?
— Чудовището е вътре, докторе! — извика Лойд, тракайки със зъби. — Там долу е. Убива хора!
— Наблюдавайте болните — нареди Гудсър. — Извикайте ме, ако някой от тях се събуди или се почувства по-зле. И отидете да си сложите ботуши и връхна дреха.
Гудсър тръгна по коридора към трапа, промъквайки се през тълпата от младши офицери и подофицери, които изскачаха от каютите си, намъквайки дрехите си в движение. Капитан Фицджеймс, стиснал в ръката си пистолет, стоеше заедно с Левеконт до отворения люк към долните палуби.
— Докторе, там долу има ранени. Ще дойдете с нас, когато се спуснем да ги вземем. Ще имате нужда от връхните си дрехи.
Гудсър кимна безмълвно.
Първи помощник-капитан Девьо се спусна по трапа от горната палуба. На Гудсър за миг му секна дъхът, когато го лъхна вълна студен въздух. През последната седмица бяха бушували снежни бури и температурите бяха извънредно ниски, понякога достигайки минус сто градуса59. Лекарят не беше успял да прекарва част от времето на „Ужас“ — по време на виелиците бяха прекъснати всякакви комуникации между двата кораба.
Девьо изтупа снега от шинела си.
— Тримата вахтени не са видели нищо, капитане. Казах им да останат на постовете си в пълна бойна готовност.
Фицджеймс кимна.
— Нуждаем се от оръжия, Чарлс.
— И трите пушки, които сме взели от оръжейната тази вечер, са във вахтените горе — каза Девьо.
От мрака отдолу се разнесе нов писък. Гудсър не можеше да разбере дали той е дошъл откъм третата палуба или още по-отдолу, от трюма. Изглежда, долу бяха отворени и двата люка.
— Лейтенант Левеконт — изръмжа Фицджеймс, — вземете трима души, спуснете се в алкохолния склад през люка в офицерската столова и донесете колкото можете мускети и пушки, а също така торби с патрони и барут. Искам всеки човек на жилищната палуба да бъде въоръжен.
— Слушам, сър. — Левеконт даде знак на трима моряци, които заедно с него започнаха да си пробиват път през мрачния коридор към кърмата.
— Чарлс — обърна се Фицджеймс към първи помощник-капитан Девьо, — запалете фенерите. Спускаме се долу. Колинс, идвате с нас. Господин Дън, господин Браун — вие също.
— Да, сър — отговориха в хор калафатникът и неговият помощник.
Хенри Колинс, вторият лоцман, попита:
— Без оръжия ли, капитане? Искате да се спуснем долу без оръжия?
— Вземете ножовете си — каза Фицджеймс. — Аз имам ето това. — Той вдигна еднозарядния си пистолет. — Вървете зад мен. Лейтенант Левеконт скоро ще ни последва с въоръжен отряд и ще донесе допълнителни оръжия. Докторе, вие също се дръжте близо до мен.