28 май 1847 година. Корабите на НВ „Еребус“ и „Ужас“ презимуваха в ледовете на 70°05′ северна ширина и 98°23′ западна дължина. Зимата на 1846/47 година прекараха край остров Бичи на 74°43′28″ северна ширина и 90°39′15″ западна дължина…
Фицджеймс прекъсна четенето.
— Чакайте, това не е правилно. Ние прекарахме зимата на четирийсет и пета и четирийсет и шеста на Бичи, а не зимата на четирийсет и шеста и четирийсет и седма.
— Сър Джон продиктува съобщението на Греъм Гор, преди той да напусне кораба — изхриптя Крозиър. — Сигурно е бил също толкова изморен и объркан, колкото сме ние сега.
— Никой не е бил толкова изморен и объркан, колкото сме ние сега — каза Фицджеймс. — Така, по-нататък в посланието пише: „Експедицията е под командването на сър Джон Франклин. Всичко е наред…“
Крозиър не се засмя. И не заплака. Просто каза:
— Греъм Гор остави посланието тук само седмица преди сър Джон да бъде убит от съществото от ледовете.
— И един ден преди самият Греъм да бъде убит от него — каза Фицджеймс. — Всичко е наред. Сякаш става дума за някакъв друг живот, нали, Франсис? Спомняте ли си време, в което всеки от нас е можел с чиста съвест да напише нещо подобно? На края на листа е останало празно поле — можете да пишете там, ако искате.
Двамата мъже се свиха до подветрената страна на каменната пирамида. Температурата беше паднала и вятърът се беше усилил, но мъглата продължаваше да се кълби около тях, сякаш неподвластна на вятъра и температурите. Започваше да се стъмва. От северозапад продължаваше да се разнася грохот.
Крозиър дъхна няколко пъти върху малката мастилница, за да затопли мастилото, топна писалката, пробивайки тънката ледена коричка, избърса перото в замръзналия си ръкав и започна да пише:
(25 април) — Корабите на НВ „Ужас“ и „Еребус“, заседнали сред ледовете от 12 септември 1846 година, бяха напуснати на 22 април на пет левги71 север-северозапад оттук. Офицерите и екипажите, общо 105 души, под командването на капитан Ф. Р. М. Крозиър установиха лагер тук — на 69°37′42″ с. ш. и 98°41′ з. д. Този лист беше намерен от лейтенант Ървинг в пирамидата, предполагаемо построена от сър Джеймс Рос през 1831 г. на четири мили в северозападна посока, където е бил оставен от покойния командир Гор през юни 1847 г. Но колоната на сър Джеймс Рос не беше открита и затова посланието беше пренесено на това място, на което бе издигната колоната на сър Дж. Рос…
Крозиър спря да пише. „Какви ги пиша, по дяволите?“ — помисли си той. После присви очи и прочете отново последните няколко изречения — „… в пирамидата, предполагаемо построена от сър Джеймс Рос през 1831 г.“? „Колоната на сър Джеймс Рос не беше открита“?
Крозиър въздъхна изморено. Първата заповед към Джон Ървинг в далечния август миналата година, когато заминаваше към мястото на бъдещия лагер „Ужас“ с първата партида провизии от „Еребус“ и „Ужас“, беше веднага след пристигането си да намери Виктъри Пойнт и пирамидата на Рос, а след това да построи склада с оборудването за лагера „Ужас“ на няколко мили южно от нея, на брега на закътан залив. На първите им, грубо начертани карти Ървинг беше отбелязал местоположението на пирамидата на четири мили от склада, а не на две, както беше в действителност, но грешката бързо беше открита по време на следващите походи с шейни до острова. Сега замъгленият от умората ум на Крозиър продължаваше да настоява, че цилиндърът с посланието на Гор е бил пренесен от някоя фалшива пирамида на Джеймс Рос в истинската.
Крозиър тръсна глава и погледна към Фицджеймс, но другият капитан седеше на снега, облегнал ръце върху притиснатите към гърдите му колене и отпуснал глава върху ръцете си, и тихичко похъркваше.
Крозиър стисна в едната си ръка хартията, писалката и малката мастилница, а с другата гребна шепа сняг и го разтърка по лицето си. Шокът от студа го накара да примигне.
„Съсредоточи се, Франсис. За Бога, съсредоточи се.“ Съжаляваше, че няма друг лист хартия, за да може да започне отначало. Докато гледаше нечетливите драскулки в полето на листа, които приличаха на дребни мравки — средата беше запълнена с напечатаните с официален типографски шрифт редове на стандартното предупреждение, което гласеше: „Молим ВСЕКИ, който намери този лист, незабавно да го препрати до Секретариата на Адмиралтейството“, повторени след това на френски, немски, португалски и други езици, а над тях драскулките на Гор, — Крозиър не разпозна собствения си почерк. Текстът беше неравен и нечетлив, като че написан от уплашен до смърт, вкочанен от студ или умиращ човек.