— Ами… — започна младият мъж.
— Магнъс ще дойде — каза Хики, давайки знак на великана да излее напред. — И господин Ейлмър.
Навъсеният стюард на оръжейната излезе наперено напред с изражение на непокорство и нескрито презрение към Крозиър.
— И Джордж Томпсън… — продължи помощник-калафатникът.
Крозиър не се изненада, че Томпсън е част от заговора на Хики. Морякът винаги се беше отличавал с наглост и мързел и — докато не свърши ромът — се напиваше при всяка възможност.
— Аз също тръгвам… сър — каза Джон Морфин, заставайки до останалите.
Уилям Орън, който съвсем скоро беше навършил двайсет и шест години, пристъпи безмълвно напред и се присъедини към групичката на Хики.
Последваха го Джеймс Браун и Франсис Дън — калафатникът и помощник-калафатникът на „Еребус“.
— Ние смятаме, че това е единственият ни шанс, капитане — промълви Дън и сведе поглед.
Крозиър очакваше Рубен Мейл и Робърт Синклер да обявят намеренията си — осъзнавайки, че ако повечето мъже, присъстващи на проверката, се присъединят към групичката, всичките му планове за пътуване на юг ще рухнат — и се изненада, когато напред бавно пристъпиха Уилям Гибсън, стюардът на нисшите офицери на „Ужас“, и огнярят Люк Смит. Те бяха служили добре на кораба и се бяха проявили като доста издръжливи при тегленето на лодките.
Чарлс Бест — благонадежден моряк от „Еребус“, който беше верен на лейтенант Гор — пристъпи напред, последван от още четирима моряци: Уилям Джери, Томас Уърк, който беше пострадал сериозно на карнавала, младия Джон Стрикланд и Ейбрахам Сийли.
Пред капитана стояха шестнайсет мъже.
— Това ли са всички? — попита Крозиър, усещайки разливащото се в стомаха му чувство на облекчение. Пред него стояха шестнайсет души; щяха да вземат една лодка, но оставаха достатъчно верни мъже, които да се отправят заедно с него към реката, като същевременно и тук, в лагера „Спасение“, щяха да останат достатъчно хора, които да се грижат за болните. — Ще ви дам пинаса — каза той на Ходжсън.
Лейтенантът кимна с благодарност.
— Пинасът е целият разбит и е стъкмен за речно плаване, а тегленето на шейната е голяма досада — каза Хики. — Ще вземем един велбот.
— Ще вземете пинаса — каза Крозиър.
— Искаме да вземем с нас също и Джордж Чеймбърс и Дейви Лийс — каза помощник-калафатникът, който стоеше пред хората си със скръстени на гърдите ръце и разкрачени крака като някой кокни77 Наполеон.
— Как ли пък не — каза Крозиър. — Защо ще искате да вземете двама мъже, които не могат да се грижат за себе си?
— Джордж може да тегли — каза Хики. — А всички ние се грижехме за Дейви и искаме да се грижим и занапред.
— Не — каза доктор Гудсър, който пристъпи напред в тясното пространство между Крозиър и хората на Хики, — вие не сте се грижили за господин Лийс и не искате да вземете него и Джордж Чеймбърс като спътници. Искате ги за храна.
Лейтенант Ходжсън примигна невярващо, но Хики сви юмруци и даде знак на Магнъс Менсън. Дребният мъж и великанът пристъпиха едновременно напред.
— Не мърдайте от мястото си — изрева Крозиър. Зад него тримата оцелели морски пехотинци — капрал Пиърсън, редник Хопкрафт и редник Хийли, — макар очевидно болни и едва държащи се на краката си, бяха вдигнали дългите си мускети и се прицелваха.
И, което беше по-важното, първи помощник Девьо, помощник Едуард Кауч, боцманът Джон Лейн и помощник-боцманът Том Джонсън също се целеха в тях със своите пушки.
— Ние също имаме оръжия — изръмжа Корнилиъс Хики.
— Не — каза капитан Крозиър, — нямате. По време на проверката първи помощник Девьо събра всички оръжия. Ако утре си тръгнете с мир, ще получите една пушка и малко патрони. Ако сега направите още една крачка, ще получите само сачми в лицата.
— Всички вие ще умрете — каза Корнилиъс Хики, сочейки с костеливия си пръст мъжете, които стояха на местата си в строя, и прокара ръката си в полукръг като някой кокалест ветропоказател. — Ще последвате Крозиър и неговите глупаци и ще умрете.
Помощник-калафатникът се обърна към лекаря:
— Доктор Гудсър, прощаваме ви за думите, които казахте относно това защо искаме да спасим Джордж Чеймбърс и Дейви Лийс. Елате с нас. Няма да можете да спасите тези мъже тук. — Хики махна презрително с ръка към провисналите мокри палатки, където лежаха болните. — Те вече са мъртви, просто още не го знаят — продължи той с изненадващо силен и звучен за толкова дребен човек глас. — А ние ще живеем. Елате с нас и отново ще видите семейството си, доктор Гудсър. Ако останете тук — или дори последвате Крозиър, — вие сте мъртъв. Елате с нас.
77
Пренебрежително наименование на коренните лондончани сред средните и нисшите слоеве на населението.