Това беше все едно да се мъкне тежък хиляда фунта дъсчен товар по неравна камениста земя. А за преминаването през торосите се изискваха същите усилия, колкото и за преодоляването на високи колкото четириетажна сграда струпвания от каменни блокове.
Този първи сериозен торос — само един от много, преграждащи пътя им на югоизток, докъдето им стигаше погледът — навярно беше висок около шейсет фута.
Развързаха грижливо закрепените отгоре консерви, кутии с бутилки пиролизно масло, одеяла, спални чували и тежката палатка, а накрая разтовариха тежащите между петдесет и сто фунта вързопи и кутии, които трябваше да замъкнат по стръмния склон до назъбения гребен, преди дори да се опитат да помръднат шейната.
Гудсър бързо осъзна, че ако торосите бяха сами за себе си — тоест просто спокойно израстваха от сравнително гладката повърхност на замръзналото море, — преодоляването им нямаше да изисква такива нечовешки усилия, каквито влагаха. Ала замръзналото море не само че не беше гладко, но и на разстояние между петдесет и сто ярда от всеки торос се превръщаше в наистина безумен лабиринт от неравен сняг, преобърнати глетчери и гигантски ледени блокове — лабиринт, през който трябваше да се премине, преди да започне същинското изкачване.
Самото изкачване никога не ставаше по права линия, а винаги по лъкатушещ път, с връщания назад, защото се налагаше да се търси опора за краката върху коварния лед и за ръцете върху ледени блокове, които всеки момент можеха да се откъртят. Докато се изкачваха, осмината мъже се нареждаха по склона в разкривен диагонал и предаваха един на друг тежките товари, изсичаха стъпала в леда с кирките си и се стараеха да не паднат и да не бъдат съборени от нещо. Кутиите се изплъзваха от заледените ръкавици и се разбиваха долу, което предизвикваше кратки, но впечатляващи изблици от проклятия на петимата моряци по-долу, преди Гор или Девьо да ги секнат със строги подвиквания. Налагаше се всяко нещо да бъде пакетирано и препакетирано по десет пъти.
Накрая идваше ред и на най-тежкото — самата шейна, с може би половината багаж все още закрепен върху нея; теглеха я, бутаха я, издигаха я, завъртаха я и пак я повдигаха и влачеха към билото на всеки от неравните тороси. Дори най-отгоре не можеха да си починат, защото само след минута щяха да започнат да измръзват под осемте пласта пропити от пот дрехи.
След като привържеха въжета към вертикално забити подпори и към скобите в задната част на шейната, няколко от мъжете заставаха отпред, за да подпират шейната по време на спускането й — обикновено това бяха едрият морски пехотинец Пилкингтън, както и Морфин и Фериър, — докато останалите, здраво опирайки се в леда чрез забитите в подметките гвоздеи, започваха да я спускат под съпровода на синхронен хор от пъшкане, викове, предупреждения и поредните проклятия.
После всички отново грижливо товареха шейната, внимателно проверяваха дали всичко е закрепено както трябва, загряваха вода, за да полеят замръзналите в снега плъзгачи, и продължаваха по пътя си през лабиринта от другата страна на тороса.
Половин час по-късно наближаваха следващия торос.
Първата нощ сред ледовете остави ужасяващи спомени у Хари Д. С. Гудсър.
Лекарят никога през живота си не беше нощувал на открито, но той знаеше, че Греъм Гор казва истината, когато през смях подхвърли, че в леда всичко става пет пъти по-бавно: разопаковането на вещите, запалването на спиртниците и печките, разпъването на кафявата холандска палатка, завинтването на закотвящите колчета, разстилането на многобройните одеяла и спални чували и особено подгряването на консервираната супа и свинското месо, които носеха със себе си.
И през цялото време човек трябваше да се движи — да размахва ръце и крака, да тъпче земята; в противен случай крайниците му щяха да измръзнат.
В едно нормално арктическо лято, напомни господин Девьо на Гудсър, давайки за пример предишното им лято, когато се движеха през разлома в ледовете на юг от остров Бичи, температурата на тази географска ширина в слънчев и безветрен юнски ден можеше да достигне трийсет градуса по Фаренхайт34. Но не и това лято. Лейтенант Гор измери температурата на въздуха в десет вечерта — времето, когато се спряха да лагеруват и слънцето все още стоеше над южния хоризонт на напълно ясното небе, — тя се оказа минус два градуса35 по Фаренхайт. По време на обедната им почивка за по чаша чай със сухари термометърът показваше едва шест градуса36.