Той изобщо не съумя да проникне отвъд или зад дърдоренето на Рейчъл за нейния свят — свят на желани и ценени вещи, атмосфера, която Профейн не можеше да диша. За последен път я видя вечерта след Празника на труда24. На другия ден Рейчъл трябваше замине. А същият ден точно преди вечерята някой открадна картечницата на Даконьо. Облян в сълзи, той се защура насам-натам. Главният готвач нареди на Профейн да приготвя салати. Кой знае как, Бени успя да сложи замразени ягоди във френския сос за салата, и кълцан черен дроб в салатата „Уолдорф“, и освен това пусна двайсетина репички във фритюрника (въпреки че отзивите на клиентите бяха възторжени, той бе прекалено мързелив, за да продължи с експериментите). От време на време бразилецът нахлуваше разплакан в кухнята.
Даконьо така и не намери своята ненагледна картечница. Безутешен и каталясал от тревога, на следващия ден той бе уволнен. И без това сезонът бе свършил — Даконьо, според Профейн, вероятно дори един ден щеше да хване кораба за Израел, да човърка там вътрешностите на тракторите, в опит, подобно на толкова много уморени работници в чужбина, да забрави някоя любов в Щатите.
След като разтреби в кухнята на Трокадеро, Бени се зае да намери Рейчъл. Казаха му, че е излязла с капитана на харвардския отбор по стрелба с арбалет. Профейн отиде в бараката и завари Уедж, мрачен и, което бе необичайно за него, сам. До полунощ играха двайсет и едно, на всички неизползувани през лятото от Уедж презервативи, тоест около стотина. Профейн взе назаем от Уедж петдесет и му провървя. Когато стана ясно, че е обран до шушка, Уедж хукна навън да търси назаем още презервативи. След пет минути се върна, поклащайки глава.
— Никой не ми повярва.
Бени му зае няколко презерватива. В полунощ Профейн уведоми Уедж, че му дължи трийсет бройки. Уедж направи подходящ коментар. Бени събра купчината презервативи. Уедж заблъска глава в масата.
— Ами че той изобщо няма да може да ги използва — говореше Уедж на масата. — Точно това е най-гадното. Цял живот няма да му стигне.
Профейн отново отиде при бунгалото на Рейчъл. От задния двор долиташе шум от бълбукане и плискане на вода и той заобиколи бунгалото, да разбере какво става. Там Рейчъл миеше колата си. Посред нощ. И нещо повече, тя говореше на автомобила.
— Ах, ти, прекрасни жребецо! — чу я той да казва. — Страшно много обичам да те опипвам.
„Кво?“, сепна се Бени.
— Знаеш ли какво чувствувам, когато сме с теб на шосето? Само ние двамата? — Рейчъл милваше нежно с гъбата предната броня на автомобила. — Странните ти реакции, миличък, които познавам тъй добре. Как спирачките ти придърпват малко наляво, как се разтреперваш от възбуда, щом вдигнеш 5000 оборота. А когато ми се разсърдиш, започваш да гориш много масло, нали? Разбирам те. — В нейния глас изобщо не се долавяше лудост.
„Това може да е някаква ученическа игричка, макар и твърде странна“, каза си Бени.
— Ние с теб винаги ще бъдем заедно — прокарваше Рейчъл гъбата по покрива. — И няма защо да се безпокоиш за онзи черен буик, дето го задминахме днес. Уф: мазен, тлъст мафиотски автомобил! Всеки момент очаквах от задната му врата да изпадне някой труп, нали? Пък и ти си толкова строен, типично британски, спортен и, о!, толкова изискан, че никога няма да те изоставя, миличък.
Бени помисли, че сигурно ще повърне. Публичното афиширане на чувствата обикновено му действаше по такъв начин. Тя се бе качила в колата и отпуснала на седалката зад волана, със зейнала към летните съзвездия уста. Профейн тъкмо смяташе да приближи до нея, когато забеляза, че лявата й ръка, съвсем бледа, пропълзя като змия и започна да гали скоростния лост. Бени наблюдаваше внимателно и видя как тя докосваше и опипваше лоста. И понеже допреди десет минути бе говорил с Уедж, той направи връзката. Не искаше да вижда нищо повече. Бавно тръгна по едно възвишение, после навлезе в гората и когато се върна в Трокадеро, не можеше да каже къде точно е бил. Всичките бунгала бяха тъмни. Канцеларията опред все още бе отворена. Дежурният служител бе излязъл. Профейн разтършува из чекмеджетата, докато намери кутийка с кабарчета. Отиде при бунгалата и до три часа сутринта обикаля насам-натам по осветените от звездите пътеки между тях, като закачаше по един от презервативите на Уедж на всяка врата. Никой не го прекъсна. Чувствуваше се като Ангел на смъртта, който бележи с кръв вратите на утрешните жертви. Предназначението на мезузата е да заблуждава Ангела и той да подмине вратата. На тези стотина бунгала Профейн не видя нито една мезуза. Толкова по-зле.