По-нататък, след лятото, имаше писма — неговите враждебни и пълни с неподходящи думи, нейните поред духовити, отчаяни, страстни. След година тя взе диплома от „Бенингтън“, отиде в Ню Йорк да работи като секретарка в едно бюро по труда и Бени я среща два-три пъти, когато минаваше през града; и макар само случайно да мислеха един за друг, въпреки че нейната шавлива ръчичка обикновено биваше заета с други неща, от време на време, като в тази нощ, идваше невидимото пристягане в пъпа, припомнящо, разпалващо, и той се питаше доколко е господар на себе си. За едно нещо трябваше да й отдаде заслуженото: Рейчъл никога не наричаше това между тях Интимна Връзка.
— Ами какво е, тогава? — попита я веднъж Бени.
— Една тайна — отвърна тя с нейната лека детинска усмивка, която, подобно на песен от Роджърс и Хамърстийн25 в ¾ такт, възбуждаше Профейн и сякаш превръщаше тялото му в пихтия.
Рейчъл го посещаваше от време на време нощем, както сега, подобно на сукуба26, влизаща заедно със снега. И от двете той не знаеше как да се предпази.
IV
Стана така, че новогодишният купон трябваше да прекъсне поне за ден-два размотаването в стил йо-йо. Бившите съкорабници отидоха групово до „Сузана Скуадучи“, подмамиха с бутилка вино нощния пазач и (след кратка подготвителна кавга) позволиха на компания моряци от един миноносец на сух док да ги придружи.
Отначало Паола не се отделяше от Бени, който настойчиво заглеждаше една похотлива дама, претендираща, че е адмиралска съпруга. Имаше портативно радио, дрънкалки, кречетала и вино, много вино. Дюи Гланд реши да изкатери една мачта. Тя бе току-що боядисана, но Дюи продължи да пълзи нагоре, китарата се мандахерцаше под него и колкото по-високо изкачваше той мачтата, все по-шарен ставаше, като зебра. Когато стигна напречната греда, Дюи я възседна, задрънка на китарата и запя с южняшки акцент:
Отново парашутистът. Който бе обсебил цялата седмица. Откакто съм роден (казваше той), аз съм виждал бащи да умират, братя да заминават, дечица да плачат…
— Какъв му беше проблемът на онзи въздушнопреносим младеж? — Бени бе попитал Паола, когато тя за първи път му преведе песента. — Кой ли пък не е виждал. Само войната ли е причина за тези неща? Защо трябва да приписваме всичко на войната? Аз съм роден в Хувървил27, преди войната…
— Точно така — рече Паола. — Je suis ne. Да се родиш. Това е всичко, което трябва да направиш.
Гласът на Дюи звучеше като неодушевения вятър, тъй високо над главите им. Какво бе станало с Гай Ломбардо и „Доброто старо време“?28
С настъпването на първата минута от 1956 година, Дюи бе слязъл на палубата, а Профейн бе възседнал една рейка и наблюдаваше Пиг и адмиралшата, който се съвъкупяваха точно под краката му. Една чайка се спусна от снежното небе, покръжи малко и кацна на рейката, на педя от ръката на Бени.
— Хей, чайчице — повика я Бени. Чайката не отговори.
— О, приятелко моя, както виждаш, доставя ми удоволствие да съзерцавам сближението на младите — обърна се Профейн към нощта.
Той огледа главната палуба. Паола бе изчезнала. Изведнъж всичко изригна. От улицата зави сирена, втора. На пристана с рев връхлетяха коли, сиви „шевролети“, с надписи на вратите Флот на САЩ. Отнякъде изникнаха прожектори, пристанът бе отрупан с дребнички човечета с бели шапки и жълто-черни ръкавни ленти, на които пишеше БП29. Трима бдителни гуляйджии тичаха по кея и изхвърляха мостчета във водата. Един камион с високоговорители доближи колите на кея, чийто брой вече бе почти еднакъв с този на истинска действуваща автобаза.
— Хайде, младежи! — забуча 50-ватов безплътен глас. — Хайде, младежи!
Това, изглежда бе всичко, което имаше да каже гласът. Адмиралшата запищя, че мъжът й най-после е успял да я хване. Два-три прожектора ги приковаха там, където лежаха (в позорен грях). Пиг опитваше да закопчее тринайсетте копчета на моряшкия си панталон, което е почти невъзможно, ако бързаш. Одобрителни възгласи и смях от кея. Някои от бреговите полицаи напредваха, криволичейки като плъхове, към съоръженията за акостиране. Разбудени от сън бивши моряци от „Ешафод“ наизлязоха от долните етажи и се запрепъваха нагоре по стълбите.
25
Ричард Роджърс (1902–1979) — популярен американски композитор, автор [в сътрудничество с либретиста Оскар Хамърстийн (1895–1960)] на известните мюзикъли: „Оклахома!“ (1943), „Въртележка“ (1945), „Тихоокеански острови“ (1949), „Кралят и аз“ (1951), „Звукът на музиката“ (1959) и др.
27
Хувървил — крайградски квартали за бездомници възникнали по време на Голямата депресия в САЩ (1930–1939). Построени от подръчни материали като фазер, дърво, ламарина и др. и наричани Хувървил (на името на тогавашния президент Хувър, за когото се смята, че е докарал САЩ до такова икономическо състояние).
28
Гай Ломбардо (1902 — 1977) — американски диригент от канадски произход, известен със своите новогодишни концерти в Ню Йорк.