— На оръжие, да отблъснем атаката! — изкрещя Дюи Гланд и размаха китарата като сабя.
Бени наблюдаваше всичко това, леко обезпокоен за Паола. Опита да я открие, но прожекторите шареха непрекъснато и объркваха осветлението на главната палуба. Отново заваля сняг.
— Да предположим нещо… — подхвана Бени към чайката, която премигваше срещу него. — Представи си, че аз съм Господ. — Слезе от рейката и легна по корем, като хоризонтален Килрой30, с издадени над ръба на платформата нос, очи и каубойска шапка. — Ако бях Господ… — Той посочи към един брегови полицай. — Шляп, ченге, убих те.
Полицаят най-старателно изпълняваше служебните си задължения, тоест налагаше с палката 130-килограмовия старши артилерист Патси Пагано.
Към множеството превозни средства на кея се присъедини един „фургон за добитък“, тоест на флотски жаргон полицейска камионетка или затворническа кола.
— Прас, фургонче, — подметна Бени. — Хайде още малко и цопни през кея. — Което фургонът насмалко щеше да направи, но шофьорът овреме наби спирачки. — Патси Пагано, сдобий се с криле и отлети.
Обаче един последен удар свали Патси окончателно на земята. Бреговият полицай го остави там, където беше. За да го преместят щяха да бъдат нужни шест души.
— Какво става? — недоумяваше Бени. Отегчена от всичко, чайката отлетя в посока към военноморската база. „Смятам, че Господ би трябвало да бъде малко по-положителна личност, а не само да хвърля мълнии“, помисли той, а после внимателно посочи с пръст. — Дюи Гланд, изпей им онази алжирска пацифистка песен. — Дюи, вече покатерен върху купчина навито спасително въже на мостика, издрънка на басовите струни въведението и запя „Сини велурени обувки“31 имитирайки стила на Елвис Пресли. Бени се преобърна по гръб, примигвайки срещу снега. — Е, почти — отбеляза той на отлетялата чайка, на снега. Захлупи шапката върху лицето си, затвори очи. И скоро заспа.
Шумът долу затихна. Телата бяха отнесени и натоварени във фургона за добитък. След няколко изпращявания, високоговорителите бяха изключени и камионът замина. Прожекторите угаснаха, сирените заглъхнаха в посока към щаба на бреговата охрана.
Бени отвори очи рано сутринта, покрит с тънък слой сняг. Усещаше зараждането на лоша настинка. Започна слепешката да слиза по заледените стъпала на стълбата, подхлъзвайки се през крачка. Корабът бе изоставен. Профейн тръгна към долните етажи, за да събере малко топлинка.
Отново бе в нечий неодушевен търбух. Шум от крачки долу: вероятно нощен пазач.
— Не може ли човек поне за малко да остане сам — промърмори Бени и продължи на пръсти по коридора. Зърна на пода капан за мишки, внимателно го вдигна и го запрати надолу от галерията. Капанът удари една преграда и щракна силно. Шумът от крачки изведнъж спря. Направи десетсекундна пауза и продължи по-осторожно, придвижи се под Профейн и нагоре по стълбата, към мястото, където бе паднал капанът. — Ха, ха — прихна Бени, пристъпи внимателно зад ъгъла, намери още един капан и го пусна долу. ЩРАК. Крачките заситниха надолу по стълбата.
След четири капана, Профейн стигна до камбуза, където пазачът бе оборудвал примитивен кът за кафе. Съобрази, че няколко минути пазачът ще бъде достатъчно объркан, сложи канче с вода на котлона и го включи.
— Хей — изкрещя пазачът, два етажа по-горе.
— О, о! — въздъхна Бени. Измъкна се на пръсти от камбуза и тръгна да търси още капани. Намери един на горната галерия, излезе навън и го запрати нависоко, в невидима арка. Ако не друго, поне спасяваше няколко мишки. Отгоре долетяха приглушено щракане и крясък.
— Кафето ми — промърмори Бени, взимайки по две стъпала надолу. Хвърли шепа мляно кафе във врящата вода, излезе от другата страна и насмалко не се сблъска с нощния пазач, който приближаваше крадешком, с увиснал от левия ръкав капан. Разминаха се на достатъчно близко разстояние, тъй че Бени видя лицето на този пазач, с търпеливо, страдалческо изражение. Пазачът влезе в камбуза, а Бени излезе. Изкачи три нива, преди да чуе рева от камбуза.
— А сега какво? — Тръгна по коридора между два реда празни каюти. До оксиженовия апарат намери парче тебешир, надраска върху една преграда ДА й ГО НАЧУКАМ НА СУЗАНА СКУАДУЧИ! и МАМИЦАТА ВИ, БОГАТИ КОПЕЛЕТА!, сложи подпис Фантомът32 и веднага му олекна. Кой ли ще отплува за Италия на това нещо? Председатели на управителни съвети, кинозвезди, депортирани рекетьори може би. — Тази нощ, ах тази нощ, ти ми принадлежиш, Сузана — измърка Бени. Негова, за да я нашари с надписи, да я зареди с капани. Това е нещо повече, отколкото би направил за нея който и да е пасажер със заплатен билет. Тръгна из коридора, да събира капани. Отново извън камбуза, Бени започна да хвърля капаните във всички посоки.
30
Килрой — стилизирано карикатурно изображение на човешко лице с подаващи се (над ограда) чело, нос, очи и пръсти на ръцете. През Втората световна война американските войници оставяли по стените на къщите в освободените градове надписа „Тук беше Килрой“. Оттогава насам по същия начин американските туристи често „увековечават“ посещенията си на различни туристически обекти.
31
Лек анахронизъм. Знаем, че датата е 1 януари 1956 г., а песента е пусната в ефир (по телевизията) за първи път на 11 февруари 1956 г.
32
Герой на комикс създаден през 1936 г. от Лий Фалк. Предшественик на свръхгероите Супермен и Спайдърмен.