— ’Кво, госпожо? — промърмори той. — ’Кво?
— Харесва ли ти тук? — извика тя.
— Не ми харесва, госпожо — отвърна Профейн.
Препълненият влак се насочваше към Таймс Скуеър. От далечния край на вагона враждебно ги гледаха две възрастни жени, които бяха пазарували в „Блумингдейл“39. Фина се разплака. Другите хлапета връхлетяха обратно, пеейки.
— Помощ! — въздъхна Бени.
Той не знаеше кого моли за помощ. Беше се събудил, влюбен във всички жени в града, желаещ всички тях: тук имаше една, която искаше да го заведе у дома си. Влакът спря на Таймс Скуеър, вратите се отвориха. Изведнъж, почти без да осъзнава какво прави, Бени грабна Кук под ръка и хукна навън от вагона: Фина, от чиято зелена рокля надничаха тропически птици всеки път, когато черното й палто се разтваряше, го сподири, в колона заедно с Толито и Хосе, които бе хванала за ръцете. Тичешком пресякоха станцията, под върволица от зелени светлини. Профейн галопираше атлетично, блъскаше се в автомати за кока-кола и боклукчийски варели. Кук се изтръгна от тях и побягна, криволичейки сред обедната тълпа.
— Луис Апарисио!40 — крещеше Кук, устремен към някаква лично своя основна база41. — Луис Апарисио! — и предизвикваше бъркотия сред група скаутки.
Долу на перона чакаше местния влак за жилищните квартали на града. Фина и хлапетата влязоха във вагона; когато Бени пристъпи, вратите хлопнаха със съскане и го приклещиха точно по средата. Фина и хлапетата се ококориха. С тих, тревожен вик тя хвана ръката на Профейн, дръпна го навътре и чудото стана. Вратите отново се разтвориха. Фина го приюти в нейното спокойно силово поле. Той внезапно осъзна; тук, засега, неудачникът Профейн може да се движи чевръсто и уверено. През целия път до тях Кук пя Tienes Mi Corazon42, любовна песен, която бе чул веднъж в някакъв филм.
Те живееха в района на 80-та Улица, между Амстердам авеню и Бродуей. Фина, Кук, майката, бащата и другият брат Анхел. Понякога идваше Херонимо, приятел на Анхел, и спеше на пода в кухнята. Майката веднага хареса Профейн. На него предоставиха ваната.
На другата сутрин Кук го завари да спи там и пусна студената вода.
— Господи, Боже мой! — изкрещя Профейн и се събуди, плюейки вода.
— Човече, трябва да си намериш работа — заяви Кук. — Фина казва така.
Профейн скочи и ръсейки вода хукна да гони Кук из малкия апартамент. В предната стая се спъна в Херонимо и Анхел. Те лежаха на пода, пиеха вино и говореха за момичетата, които щяха да оглеждат този ден в Ривърсайд Парк. Кук избяга ухилен, като непрекъснато подвикваше „Луис Апарисио“. Профейн се озова със забит в пода нос.
— Ще пийнеш ли едно вино? — предложи Анхел.
След няколко часа всички те излязоха, ужасно пияни, и с олюляване се смъкнаха по стълбите на старата къща от кафяв камък. Херонимо и Анхел спореха за това дали на момичетата в парка няма да им е много студено. Тръгнаха на запад по средата на улицата. Небето бе навъсено и облачно. Профейн непрекъснато се блъскаше в паркирани коли. На ъгъла превзеха една сергия за кренвирши и пиха „пина колада“, за изтрезняване. Не помогна. Стигнаха до Ривърсайд Драйв, където Херонимо рухна. Профейн и Анхел го вдигнаха, понесоха го като таран, пресякоха улицата, спуснаха се по възвишението и навлязоха в парка. Бени се препъна в един камък и тримата изпопадаха на земята. Те лежаха върху замръзналата трева, докато група деца в дебели вълнени палта тичаха напред-назад, прескачаха ги и подхвърляха като топка една яркожълта торбичка с боб. Херонимо започна да пее.
— Човече, ето една — обади се Анхел.
Тя приближаваше. Разхождаше неприятен пудел със злобна муцуна. Млада, с дълга коса, която се подмяташе и проблясваше върху яката на палтото й. Херонимо прекъсна песента, подхвърли „Cono“43 и размърда пръсти. След това продължи, сега вече пеейки на нея. Момичето не забеляза никого от тях, а тръгна към града, ведро и усмихнато на оголените дървета. Очите им я последваха, докато тя се изгуби от поглед.
— Има толкова много… въздъхна Анхел. — Толкова много милиони и милиони момичета. Тук, в Ню Йорк, и в Бостън, където бях веднъж, и в хиляди други градове… Това направо ме отчайва.
— И в Джърси също — добави Профейн. — Аз работих в Джърси.
39
40
Луис Апарисио (р. 1934 Венесуела) — знаменит американски бейзболист. Дебютира в 1956 г. в отбора „Чикаго Уайт Сокс“. Странното е, че още в януари 1956 г. името му вече е известно на някакво нюйоркско хлапе.