— В Джърси има колкото си щеш хубави момичета — потвърди Анхел.
— А на пътя всички те бяха в коли — продължи Бени.
— Ние с Херонимо работим в канализационните шахти — рече Анхел. — Под улицата. Там долу няма кой знае какво за гледане.
— Под улицата, — повтори Бени, след цяла минута: — под Улицата.
Херонимо спря да пее и разказа на Профейн за какво ставаше дума. Помни ли той алигаторчетата? Миналата или по-миналата година, хлапетата от цял Нуева Йорк купували тези алигаторчета за домашни любимци. В „Мейсис“44 ги продавали по петдесет цента парчето и изглежда всяко дете искало да има алигаторче. Обаче скоро им омръзнали. Някои деца изнесли алигаторчетата на улиците, но повечето от тях пуснали в тоалетните чинии. Та именно тези алигаторчета пораснали, изхранвайки се с плъхове и канални нечистотии, и сега щъкали из цялата канализационна система, големи, слепи алигатори-албиноси. Само Бог знаел колко се били навъдили там долу. Някои от тях го ударили на канибализъм, защото всички плъхове в техните райони били вече изядени или избягали от страх.
След канализационния скандал миналата година, кметството проявило загриженост. Обявило, че набира доброволци, които да слизат в канализацията с ловни пушки и да избиват алигаторите. Отзовали се съвсем малко хора и повечето от тях скоро напускали. Двамата с Анхел били там долу три месеца по-дълго от всички други, гордо обяви Херонимо.
Профейн мигом изтрезня.
— Търсят ли все още доброволци? — бавно попита той. Анхел започна да пее. Профейн се претърколи и вторачи свирепо очи в Херонимо. — Хей?
— Ами да. Иска ли питане? — отвърна Херонимо. — Стрелял ли си някога с ловна пушка?
Бени каза да. Изобщо не бе го правил и никога нямаше да го направи, не и на улицата. Но ловна пушка под улицата, под Улицата, в това изглежда не би имало нищо нередно. Съществува вероятността и собственоръчно да се претрепе, но като че ли всичко ще бъде наред. Поне можеше да опита.
— Ще поговоря с господин Цайтсус, шефът — каза Херонимо.
Торбичката с боб увисна за секунда във въздуха, ярка и весела.
— Гледайте, гледайте! — завикаха децата. — Вижте я, как ще тупне!
Втора глава
Цялата Шантава Пасмина
I
Към обед Профейн, Херонимо и Анхел прекратиха огледа на момичетата и излязоха от парка да търсят вино. След около час Рейчъл Аулглас, профейновата Рейчъл, мина на път за дома покрай мястото, където те бяха лежали.
Походката й можеше да бъде описана само като някакво подобие на храбро сладострастно пристъпване: сякаш тя бе затънала до очите в снежна пряспа и въпреки това продължаваше да върви, за да отиде на среща с любимия. Рейчъл наближи мъртвата точка на алеята. Подухващият от брега на Джърси вятър леко развяваше сивото й палто. При всяка стъпка високите й токчета почукваха умело и точно върху допирната точка на квадратните плочи по средата на алеята. Половин година в Ню Йорк и се бе научила да прави поне това. През този период бе губила токчета и от време на време самообладание; но сега можеше да минава оттам със завързани очи. Тя продължи да върви така, че токчетата й да удрят точно върху допирните точки на квадратите, просто за да демонстрира високо самочувствие. Пред себе си.
Рейчъл работеше като събеседничка или трудова посредничка в едно бюро по труда в центъра на града; в момента се връщаше от делова среща в Ист Сайд с някой си доктор Шейл Шьонмейкър, пластичен хирург. Шьонмейкър беше висококвалифициран и високоплатен специалист и разполагаше с екип от двама асистенти. Първата личност от тези асистенти бе регистраторка/секретарка/медицинска сестра с невъобразимо срамежлив чип нос и хиляди лунички, до една изваяни от самия Шьонмейкър. Луничките бяха татуирани, момичето беше негова любовница; и благодарение на някаква асоциативна приумица се казваше Ървинг. Другият асистент бе един малолетен гамен на име Тренч, който в интервалите между посещенията на пациентите, за забавление хвърляше скалпели по някаква дървена табелка, подарена на работодателя му от организацията Обединено Еврейско Възвание. Кабинетът действаше в един модерен лабиринт или зайчарник от стаи в жилищен блок, разположен на границата с Немския квартал, между Първо авеню и Йорк авеню. В съответствие с местоположението, от скритата озвучителна система непрекъснато гърмеше немска кръчмарска музика.
44
„Мейсис“ — Верига универсални магазини. В Ню Йорк универсалният магазин „Мейсис“ заема цял квартал между 34-та и 35-та улица, Седмо авеню и Бродуей.