В 1939 година той бе в Лондон, работеше във Форин Офис54. Септември дойде и отмина: сякаш някакъв непознат човек, разположен извън границите на съзнанието, разтърсваше Стенсъл. Той не държеше особено много да се събуди; но осъзна, че ако не отвори очи, скоро ще спи сам. Тъй като бе с общителен характер, Хърбърт предложи своите услуги. Изпратиха го в Северна Африка, на някаква неясно формулирана мисия като шпионин/преводач/свръзка и той пътуваше непрекъснато, заедно с останалите, от Тобрук до Ел Агейла, после назад през Тобрук до Ел Аламейн и отново обратно до Тунис. Към края на този период Стенсъл бе видял много повече трупове, отколкото би желал. След извоюването на мира, известно време Хърбърт кокетираше с идеята да възобнови своето предвоенно сомнамбулиране. Веднъж седеше в едно кафене в Оран (често посещавано от бивши американски войници, предпочели все още да не се завръщат в Щатите) и лениво прелистваше дневника от Флоренция, когато изреченията за V. придобиха своя собствена светлина.
— V. като виктория, победа — закачливо бе подсказала маркизата.
— Не. — Стенсъл бе поклатил глава. — Може би Стенсъл е бил самотен и имал нужда от нещо за компания.
Каквато и да бе причината, той почна да забелязва, че сънят отнемаше време, което би могло да бъде оползотворено в действие. Непредсказуемите му преди войната движения бяха отстъпили място на едно-единствено значително придвижване от инертност към, ако не енергичност, то поне действия. Работата, преследването — защото Хърбърт търсеше V. — изобщо не се явяваше средство за възхвала на Бога и на собственото благочестие (както вярват пуританите), и за Стенсъл бе мрачна, лишена от радост; съзнателно приемане на неприятното, единствено защото съществуваше V., която трябваше да бъде открита.
А когато я намереше, какво тогава? Само това, че ако в Стенсъл бе останала изобщо някаква любов, тя се насочи изцяло навътре в него самия, към това придобито усещане за одушевеност. След като го бе открил, Хърбърт много трудно би могъл да го изпусне и да се лиши от него, то му бе твърде скъпо. За да го поддържа, той трябваше да търси V.; но ако я намереше, къде другаде би могъл да отиде, освен да се завърне към полусъзнателното състояние? И така, Хърбърт опитваше да не мисли за какъвто и да е край на търсенето. Възнамеряваше да се придържа към стратегията на приближаване и тактично изчакване настрана.
Тук в Ню Йорк, чувството за безизходност се бе изострило. Той бе отишъл на купона по покана на Естър Харвиц, чийто пластичен хирург Шьонмейкър притежаваше едно важно парченце от пъзела V., но се преструваше, че не знае това.
Стенсъл бе готов да чака. Беше се нанесъл в апартамент с нисък наем в района на 30-та Улица (Ист Сайд), временно освободен от египтолога Бонго-Шафтсбери, син на един познат на Сидни египтолог. Двамата били противници някога, преди първата война, и същото се отнасяше до Сидни и много от настоящите „свръзки“; което несъмнено бе странно, ала твърде удачно за Хърбърт, защото умножаваше възможностите му за препитание. През изминалия месец той използуваше апартамента като временен пристан, открадвайки по малко сън между безкрайните посещения, които правеше на другите си „свръзки“; една съвкупност, включваща в последно време все повече и повече синове и приятели на оригиналите. С всяка стъпка чувството за „кръвна връзка“ отслабваше. Стенсъл ясно си представяше деня, когато щяха просто да го изтърпяват. Стигнеше ли се до такова положение, той и V. щяха да останат съвсем сами, в един някак сляп за тях двамата свят.
Дотогава, за убиване на времето той можеше да чака Шьонмейкър; и краля на мунициите Чиклиц, и лекаря Айгенвалю (епитети с типичен произход от времето на баща му, въпреки че Сидни не бе познавал лично нито един от тях). Изнервящ, бездеен период и Стенсъл бе напълно наясно с това. Един месец бе твърде дълъг срок за престой в което и да е населено място, освен ако там нямаше нещо реално за издирване. Той бе започнал да скита из града, безцелно, в очакване на съвпадение. Никакво съвпадение не произтече. Стенсъл се бе вкопчил в поканата на Естър, с надеждата да попадне на някаква сламка, диря, следа, загатване. Но Цялата Шантава Пасмина не можеше да предложи нищо.