Двамата тържествено обърнаха гръб един на друг и тръгнаха в различни посоки, Дебелия обратно към хотел „Хедивал“, а Вълнения — към улица „Расетин“ и турския квартал.
Bonne chance70, помисли Айьоль. Каквото и да става довечера, bonne chance. Защото повече няма да видя никой от вас, поне това мога да си пожелая. Най-после, унесен от дъжда, той заспа опрян на стената и видя насън някоя си Мариам, предстоящата вечер и арабския квартал…
Водата започна да изпълва по-ниските места от площада, през тях преминаваха обичайните произволни струпвания от взаимнопресичащи се концентрични кръгове. Към осем дъждът понамаля.
II
Временно преотстъпеният от хотел „Хедивал“ общ работник Юзеф прекоси улицата тичешком под дъжда и влезе през служебния вход в австрийското консулство.
— Закъсня! — викна Мекнес, шефът на кухненските работници. — И тъй, чадо на хомосексуална камила, за теб остава масата за пунш.
Не е лоша задачата, мислеше Юзеф, докато обличаше бялото сако и сресваше мустаците си. От масата за пунш на мецанина му бе лесно да наблюдава цялото представление: да наднича в деколтетата на по-хубавите жени (най-красиви бяха гърдите на италианките — ах!), да разглежда бляскавото струпване на безброй орденски ленти, звезди и екзотични отличия.
След четвърт час, заел своята удобна позиция, Юзеф можеше да позволи на първата от множеството за тази вечер подигравателни усмивки да накъдри добре осведомената му уста. Нека празнуват, докато могат. Съвсем скоро елегантните тоалети ще станат на парцали, а изящните дърворезби ще бъдат оплискани с кръв. Юзеф беше анархист.
Анархист и то не глупав. Изобщо не бе за подценяване. Той следеше много внимателно текущите събития и оставаше винаги нащрек за всяка новина, която би могла да се окаже благоприятна за предизвикването дори на съвсем незначителен хаос. Тази вечер политическото положение бе обещаващо: сърдар Кичънър71, най-новият английски колониален герой, точно сега беше на близо 500 километра надолу по Бели Нил и претърсваше джунглата; пълзеше слух, че някой си генерал Маршан72 също бил там наоколо. Великобритания не желаеше френско присъствие в долината на Нил. Ако възникнеха някакви неприятности, когато двете военни части се срещнеха, външният министър на новосформирания френски кабинет, господин Делкасе73 най-вероятно щеше да обяви война. А те, както вече осъзнаваше всеки, щяха да се срещнат. Русия щеше да подкрепи Франция, а Великобритания временно бе подновила приятелските отношения с Германия — което означаваше също с Италия и Австрия.
„На добър път. Балонът литва74“, както казват англичаните. Юзеф обичаше балоните, навярно защото бе твърдо убеден, че за поддържане на душевното равновесие, всеки анархист или фанатик на унищожението трябва да разполага с определен спомен от детството, по който да изпитва носталгия. Често късно вечер полузаспал, пред прага на съня, той се виждаше как обикаля подобно на луната около някое пъстроцветно свинско черво, надуто от собствения му топъл дъх.
Но сега с крайчеца на очите си: чудо. Как, ако човек не вярва в нищо, би могъл да опише…
Въздушно момиче. Истинско момиче-балон. Като че ли изобщо не докосваше излъскания до огледален блясък паркет. Протягаше празна чаша към Юзеф. Mesikum bilkher, добър вечер; има ли някои други празнини, които желаете да бъдат запълнени, моя английска лейди? Навярно би пощадил такова дете като нея. Ще я пощади ли, наистина? Ако е съдено това да стане сутрин, някоя сутрин, когато всички мюезини мълчат, а гълъбите са отлетели на скрито в катакомбите, ще съумее ли той да се изправи гол в Зората на Небитието и да стори нужното? А погледнато по съвест, длъжен ли е да го направи?
— О! — усмихна се тя: — О, благодаря. Leltak leben. — Нека твоята нощ бяла като мляко да бъде.75
71
Генерал Хорейшо Кичънър (1850–1915) — сърдар (командир —
72
Жан-Батист Маршан (1863–1934) — майор, командващ френския експедиционен корпус по време на описваната Фашодска криза. Произведен в генерал в 1915 г.
74
„Балонът литва.“ — Английски разговорен израз, означаващ начало на конфликт, или военни действия.
75
В случая пожеланието представлява сливане (на развален арабски) на два израза: Leiltak sa ’îda (