Долу, в помощник-боцманската каюта, за всеобщо забавление на моряците от „Ешафод“, Папи Ход бе описал Паола. Все пак през цялото време бе говорил със странна нежност, сякаш постепенно, навярно още докато им разказваше, той осъзнаваше, че сексът вероятно е дори още по-голяма загадка, отколкото бе предполагал и в края на краищата не би могъл да установи какъв е резултатът, защото такъв резултат не се отбелязва с цифри. Което бе изобщо непостижимо за ума на разхайтения Папи Ход, вече минаващ четиридесет и петте.
— Хубаво парче — отбеляза Пиг встрани.
Профейн погледна към дъното на Моряшки гроб и през напластените за вечерта валма тютюнев дим зърна приближаващата Паола. Видът й бе като на всяка друга келнерка от „Ист Мейн Стрийт“. Каква е мимикрията на белия прериен заек в снега или на тигъра сред огряната от слънцето висока пожълтяла трева? Тя се усмихна на Профейн: печално, с усилие.
— Значи реши да се върнеш във флота, а? — отбеляза Пиг.
— Просто минавах оттук — поясни Профейн.
— Ела с мен на западното крайбрежие — покани го Пиг. — Още не се е намерила полицейска кола, дето ще настигне моя „Харли Дейвидсън“.
— Вижте, вижте — извика дребният Плой, подскачайки на един крак. — Не сега бе, хора. Гледайте — посочи той.
Госпожа Буфо се появи до барплота, облечена в кимоно. В кръчмата възцари тишина. Настъпи краткотрайно примирие между зелените барети и моряците, които бяха препречили входа.
— Момчета, Бъдни вечер е — обяви госпожа Буфо, извади боцманската свирка и я наду. Първите ноти се понесоха тремолиращо, като извлечени от флейта, над широко отворени очи и зяпнали усти. Всички в Моряшки гроб слушаха благоговейно, постепенно осъзнавайки, че тя изпълняваше коледната песен „В безмълвна ясна полунощ“7 в ограничения диапазон на боцманската свирка. Някъде отзад започна тихо да приглася един млад запасняк, който навремето бе участвувал в програми на нощен клуб във Филаделфия.
— Ангелски глас — прошепна Плой с блеснали очи.
Бяха стигнали до „… слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!…“8, когато войнствуващият атеист Пиг реши, че повече не може да търпи.
— Това ми звучи като „За храна“ — гръмко обяви той.
Госпожа Буфо и запаснякът млъкнаха. Измина цяла секунда, преди някой да разбере сигнала.
— Цицателен час! — изкрещя Плой.
Което сякаш развали заклинанието. Схватливите матроси от „Импулсивен“, кой знае как, бързо се събраха накуп сред веселата блъсканица, вдигнаха Пиг като таран и начело с него препуснаха към най-близката цица.
Когато първата вълна моряци връхлетя през бар плота, застаналата подобно на краковски тръбач насред своя бастион9, госпожа Буфо пое яростния напор на атаката и се катурна назад във ваната с лед. Широко разперилият ръце Плой бе избутан напред. Той хвана една ръчка на бирен кран и в същия момент неговите съкорабници го пуснаха. Теглото му повлече него самия и ръчката на крана в извита надолу дъга: от зърното на каучуковата гръд бликна златист, пенлив бирен водопад и заля Плой, госпожа Буфо и двайсетина моряци, които бяха проникнали зад барплота във флангова атака и се блъскаха един друг до припадък. Групата, пренесла Плой, вече бе разпръсната и сега всеки поединично опитваше да стигне до някой от останалите бирени кранове. Старшината на Плой бе коленичил зад него, хванал краката му, готов да ги дръпне и да заеме неговата ударна позиция, веднага след като Плой излочеше достатъчно бира. В своята атака моряците от „Импулсивен“ бяха образували летящ клин. След тях в пробива навлязоха поне още шейсетина разлигавени матроси, които ритаха, дращеха, блъскаха, пердашеха и ревяха гръмогласно; а някои от тях размахваха бирени бутилки, за да си пробият път.
Профейн седеше в края на барплота и наблюдаваше самоделни моряшки обувки, клоширани панталони, навити ръкави на ризи ливайс; от време на време някое олигавено лице, увенчаващо паднало тяло; строшени бирени бутилки, миниатюрни талашени бури.
Скоро той вдигна очи; Паола бе там, обхванала с ръце крака му, притиснала буза в черните джинси.
7
8
9
От началото на XVI в. камбанарията на църквата Дева Мария в Краков е използвана като стражева кула. Впоследствие на всеки кръгъл час там свири тръбач и внезапно прекъсва мелодията, в памет на загиналия от татарска стрела часовой.