Ако са такива, за каквито ги смятам; какъв е този наш свят, щом те оставят децата да страдат?
Имаше предвид, разбира се, Маноел, Антония и Мария: неговите деца.
V
Пълзящата пустиня засипва бавно неговата земя. Той не е фелах, но притежава парче земя. Притежаваше. Още от малък кърпеше зида, измазваше с хоросан, носеше тежки колкото самия него камъни, вдигаше ги, поставяше ги на място. Въпреки това пустинята напредва. Можем ли да наречем зида предател, затова че я пропуска? Не е ли обладано момчето от зъл дух, който пречи на ръцете му да вършат правилно работата? Или натискът на пустинята е прекалено мощен, за което и да е момче, зид или мъртви баща и майка?
Не. Пустинята настъпва. Това е, нищо друго. Никакъв дух не се е вселил в момчето, никакво предателство в зида, никаква враждебност в пустинята. Нищо.
Скоро всичко ще бъде затрупано. Скоро тук ще властва само пустинята. Двете кози ще се задушат от пясъка, докато ровят, за да намерят бялата детелина. Той никога вече няма да пие от тяхното вкиснато мляко. Пъпешите умират под пясъка. О, прохладно абделави87 с форма на ангелска тръба88, никога вече не ще ме успокояваш лете! Царевицата изсъхва и няма хляб. Жената и децата стават раздразнителни и сприхави. Една вечер мъжът изтичва навън, до мястото, където е била стената, започва да вдига и хвърля наоколо въображаеми камъни, проклина Аллах, след това моли пророка за прошка и накрая се изпикава върху пустинята, с надеждата да оскверни нещо, което не може да бъде поругано.
Сутринта го намират на километър от къщата, посинял от студ, потреперващ в почти предсмъртен сън, сълзите му превърнати в скреж върху пясъка.
И сега къщата започва да се изпълва с пясък като долната половина на пясъчен часовник, който никога вече няма да бъде обърнат.
Какво прави един мъж? Джибраил хвърли бърз поглед назад към своя пътник. Дори тук, в Езбекие Гардън по пладне, копитата на този кон кънтяха глухо. Много си прав ингилизино; човекът идва в града, за да вози теб и разни други чужденци, притежаващи земя, на която да се върнат. Цялото му семейство се е свряло в една стая, не по-голяма от твоя клозет, там в арабския квартал, където ти изобщо не ходиш, защото е прекалено мръсен и „безинтересен“. Където улицата е толкова тясна, че по нея едва може да премине една човешка сянка; улица като много други, неотбелязани в картата на туристическия пътеводител. Където къщите са трупат стъпаловидно; толкова високо, че прозорците на две сгради почти се допират през улицата; и скриват слънцето. Където златарите живеят в мръсотия и непрекъснато поддържат тъничките пламъчета на горелките си, за да изработват накити за вашите пътуващи английски дами.
Пет години бе ги мразил Джибраил. Бе мразил каменните сгради и металните релси, железните мостове и стъклените прозорци на хотел „Шепърдс“, които сякаш бяха просто различни форми на същия мъртъв пясък, дето бе погълнал къщата му.
— Градът… — често казваше Джибраил на жена си, веднага след признанието, че се е върнал у дома пиян и секунди преди да започне да крещи на децата (и петте свити като слепи кутренца в стаята без прозорци, точно над бръснаря) — … градът, това е пустинята, само че замаскирана.
Божият ангел Джибраил цитираше на Божия Пророк Мохамед пасажи от Корана. Какъв смях, ако се окаже, че цялата тази свята книга не представлява нищо повече от двайсет и три години вслушване в пустинята. Една безгласна пустиня. Ако Коранът не представлява нищо, значи и Ислямът е нищо. В такъв случай Аллах е измислица, а неговият рай — самозалъгване.
— Добре. — Пътникът се надвеси над рамото на Джибрайл. Вонеше на чесън, като италианец. — Чакай тук. — Но облечен като ингилизин. Колко ужасно изглеждаше: мъртва кожа се лющеше на бели парцали от изгорялото от слънцето лице. Бяха спрели пред хотел „Шепърдс“.
88
Ангелска тръба — отровно цвете, използвано за приготвяне на медицински препарати и за халюциноген.