Някой повърна в ъгъла. Хане се втурна да чисти.
… ако убият Кроумър…
… става неприятно, без генерален консул…
… това ще се изроди в…
Страстна прегръдка от посетител на заведението. Пристигна Бьоблих, шеговито намръщен.
… на всяка цена да бъде опазен невредим…
… способните мъже на този болен свят са в…
… Бонго-Шафтсбери ще се опита…
… операта…
… къде? Само не и в операта…
… Езбекие Гардънс…
… операта… „Манон Леско“…
… кой каза? Познавам я… Зенобия, коптката…
… Кенет Слайм с момичето от посолството…
Любов. Хане се вслуша внимателно.
… разбрала от Слайм, че Кроумър не взема необходимите предпазни мерки. Боже мой, тази сутрин двамата с Гудфелоу се намъкнахме там, предрешени като ирландски туристи: той със старомоден цилиндър с детелина94, аз с червена брада. Буквално ни изритаха на улицата…
… не взема предпазни мерки… О, Господи…
… Господи, с детелина… Гудфелоу искаше да хвърли граната…
… сякаш нищо не е в състояние да го разбуди… той не чете ли вестник…
Продължително изчакване край бара, докато Вернер и Муса разпечатваха ново буре с бира. Триъгълното петно се носеше някъде над тълпата, като език по Петдесетница95.
… сега, след като вече са се срещнали…
… предполагам, ще останат там, около…
… джунглата около…
… вие как мислите, ще има ли…
… ако се започне, ще бъде около…
Къде?
— Фашода.
— Фашода.
Хане продължи към изхода на заведението и навън на улицата. След десет минути келнерът Грюне я намери опряна на витрината на един магазин, загледана кротко в тъмната градина отсреща.
— Ела.
— Грюне, какво е това Фашода?
Свива рамене:
— Населено място. Като Мюнхен, Ваймар или Кил. Град, но в джунглата.
— Какво общо има Фашода с дамските бижута?
— Хайде, ела. Там с момичетата не можем да се оправим с тълпата.
— Аз виждам нещо. А ти? Нещо се носи над парка. — Отвъд канала долетя свирката на нощния експрес за Александрия.
— Моля?…
Някаква обща носталгия — по градовете в родината; по влака или само по свирката му? — навярно ги бе задържала за момент. После Хане сви рамене и двамата се върнаха в бирарията.
Сега вече на мястото на Варкумян седеше младо момиче с рокля на цветя. Прокаженият англичанин изглеждаше разстроен. С кравешка находчивост Хане завъртя очи и изпъчи гърди към един банков чиновник, настанен с приятели на масата в съседство с интересуващата я двойка. Получи и прие покана да се присъедини към компанията.
— Аз ви проследих — говореше момичето. — Баща ми ще умре, ако разбере… — Хане виждаше лицето й, наполовина затъмнено от сянка. — … За господин Гудфелоу.
Пауза. След това:
— Днес следобед баща ви беше в една немска църква. Тъй както сега ние сме в една немска бирария. Сър Аластеър слушаше как някой свиреше Бах. Сякаш на света не съществуваше нищо друго освен Бах. — Нова пауза. — Така че, той може би знае.
Момичето сведе глава. На горната й устна имаше мустак от бирена пяна. Настъпи едно от онези странни затихвания на шума, които понякога се получават във всяка стая; в центъра му ново изсвирване от александрийския експрес.
— Вие обичате Гудфелоу — отбеляза той.
— Да. — Почти шепнешком. — А за баща ми така и предполагах. Няма значение какво е мнението ви за това. Досетих се. Може да не ми повярвате, но трябва да го кажа. Истина е.
— Тогава, какво искате да направя?
— Нищо. — Навивайки къдрици на пръстите си. — Само да ме разберете.
— Как можете… — ожесточено — Знаете ли, че за такова „разбиране“, каквото искате вие, някои хора ги убиват? Цялото ви семейство ли е смахнато? Ще се задоволят ли те с нещо по-незначително от сърцето, белите дробове, черния дроб?
Не беше любов. Хане се извини и напусна масата. Изобщо не бе свързано с отношенията мъж/жена. Петното все още не излизаше от ума й. Какво би могла да каже довечера на Лепсиус? Тя изпита само желанието да свали очилата му, да ги хвърли на пода, да ги размаже с крак и да гледа как Лепсиус страда. Колко хубаво ще бъде.
И това от кротката Хане Ехерце. Какво толкова е пощурял целият свят по тази Фашода?
95
Алюзия с библейския текст от Деяния на светите апостоли, Глава 2 (1–4):