VIII
Коридорът минава край закритите със завеси врати на четири ложи, разположени вдясно от публиката, на най-горния балкон на летния театър в Езбекие Гардънс.
Човек със сини очила бързо влиза във втората ложа откъм сцената. Тежките завеси от червено кадифе се разлюляват неравномерно напред-назад след преминаването му. Скоро поклащането спира съвсем, поради тежестта на кадифето. Завесите висят неподвижно. Изминават десет минути.
Двама души пристъпват иззад ъгъла, до алегоричната статуя на Трагедията. Краката им мачкат еднорози и пауни, повтарящи се в ромбовидна последователност по цялата дължина на килима. Лицето на единия е трудно различимо под наподобяващ марля плътен слой бяла тъкан, която забулва чертите и леко променя контурите му. Другият е дебел. Те влизат в съседната ложа на тази, в която е мъжът със сините очила. Светлина отвън, светлина на късен летен следобед прониква в коридора през един прозорец и оцветява статуята и килима с еднорозите и пауните в равномерно оранжево. Сенките стават по-тъмни. Въздухът между тях сякаш се сгъстява в неопределена окраска, макар че навярно е оранжева. После едно момиче в рокля на цветя се задава по коридора и влиза в ложата, заета от двамата мъже. Няколко минути по-късно излиза с обляно в сълзи лице, последвано от дебелия мъж. Изчезват от полезрението.
Тишината е пълна. Така че няма никакво предупреждение, когато мъжът с нашареното в червено и бяло лице разтваря завесите, с пистолет в ръка. Пистолетът дими. Той влиза в съседната ложа. Скоро той и човекът със сините очила се стоварват през завесите и, вкопчени един в друг, падат на килима. Долните половини от телата им все още са закрити от завесите. Този с нашареното в червено и бяло лице сваля сините очила на другия; счупва ги на две, пуска ги на пода. Другият затваря здраво очи, опитва да извърне глава от светлината.
Още един човек е стоял през цялото време в края на коридора. От нашата наблюдателна позиция той изглежда само като сянка; зад него е прозорецът. Мъжът, който е свалил и счупил очилата на другия, сега е приведен и избутва към светлината главата на проснатия. Човекът в края на коридора раздвижва леко дясната си ръка. Наведеният поглежда към него и започва да се надига. От мястото, където е дясната ръка на човека в края на коридора, просветва пламъче, и още едно, и още едно. Пламъчетата са оцветени в по-светло оранжево от слънцето.
Образът трябва да е последното, което ще угасне и изчезне. Много важно е също да има почти недоловима граница между отразяващото и възприемащото око.
Полунадигнатото тяло рухва. Лицето и слоевете бяла кожа нарастват дори още по-отчетливо и се приближават. Неподвижното тяло се вмества точно и запълва изцяло зрителното поле и пространството на тази наблюдателна позиция.
Четвърта глава
В която на Естър й правят пластична операция на носа
На следващата вечер Естър — изпъната благоприлично на най-задната седалка на презградския автобус, с нервно потрепващи бедра — разделяше вниманието си между криминогенната пустош отвън и книгата „Търсенето на Брайди Мърфи“96. Тази книга бе написана от един колорадски бизнесмен, за да каже на хората, че има живот след смъртта. В хода на повествованието, той споменаваше прераждане, лекуване чрез внушение, свръхсетивни възприятия и останалите съставки от един чудноват канон на метафизиката на двадесетия век, с която вече сме започнали да свързваме град Лос Анджелис и подобни нему райони.
Шофьорът на автобуса изглежда бе нормален или кротък човек и, след като в неговия маршрут нямаше толкова много светофари и спирки колкото при централните линии, можеше да си позволи да бъде по-общителен. На волана му бе окачен транзистор, настроен на станцията ВЕРИН97. Увертюрата на „Ромео и Жулиета“ от Чайковски обгръщаше с романтична сантименталност него и пътниците му. Докато автобусът пресичаше „Кълъмбъс“ авеню, някакъв безлик хулиган запрати камък по него и от тъмнината крясъци на испански застигнаха удара. Три-четири пресечки по-надолу се чу пукот, който можеше да бъде от пожар или изстрел. Запечатана в черните символи на партитурата, вдъхновена за живот от вибриращи струни и въздушни колони, преминала през бобини, преобразователи, кондензатори и електронни лампи, и стигнала до един потрепващ хартиен конус, неувяхващата драма на любовта и смъртта продължаваше да се разгръща, напълно откъсната от тази вечер и този град.
96
В „Търсенето на Брайди Мърфи“ (1956) авторът Мори Бърнстейн описва проведените от него опити с Вирджиния Тай. Докато се намирала под предизвикана от автора хипноза, Вирджиния Тай пяла ирландски песни, говорила на ирландски (т.е. келтски език) и твърдяла, че в предишния си живот била ирландка на име Брайди Мърфи. Книгата става бестселър, преведена е на дузина езици, издадена е като грамофонна плоча, бива дори екранизирана и бележи началото на подема в опитите за описване на прераждането. Впоследствие обаче бива доказано, че намиращата се под хипноза Вирджиния Тай всъщност си припомняла своята някогашна съседка-ирландка Брайди Мърфи.
97
Нюйоркска УКВ радиостанция, излъчваща предимно симфонична и оперна музика, с позивни WQXR — букв. ВЕРИН — Висококачествено Експериментално Радио Източен (регион) Ню-(йорк).