Никой не бе казвал на Естър, че нещо свързано с операцията ще боли. Но тези инжекции бяха истинско мъчение: никога дотогава в своя живот не бе изпитвала толкова силна болка. Свободно можеше да движи само бедрата си, за известно облекчение на страданията. Тренч я държеше за главата, одобрително ухилен, докато тя се гърчеше, завързана за масата.
Още една доза упойка: Ървинг вкара иглата между горния и долния хрущял и я заби докрай, чак до глабелата — издутинката между веждите.
Поредица от вътрешни инжекции в септума — костнохрущялната преграда, разделяща двете половини на носа — и упойката бе завършена. Съдържащата се в тези действия сексуална метафора не остана незабелязана от Тренч, който непрекъснато припяваше: „Мушни… извади… мушни… о, това беше добре… извади…“ и тихият му кикот отекваше в ушите на Естър. Всеки път Ървинг въздишаше раздразнено. Сякаш малко й оставаше да отбележи недоволно: „Ах, това момче“.
След минута-две Шьонмейкър започна да пощипва и извива носа на Естър.
— Как го чувствуваш? Боли ли?
В отговор едва прошепнато не.
— Боли ли? — Шьонмейкър изви носа още по-силно.
— Не.
— Добре. Закрий й очите.
— Тя може би ще иска да гледа — подхвърли Тренч.
— Искаш ли да гледаш, Естър? Искаш ли да видиш какво ще правим с теб?
— Не знам. — Гласът й бе слаб, на границата между този свят и истерията.
— Тогава гледай — рече Шьонмейкър. — Образовай се. Първо ще изрежем гърбичката. Хайде сега един скалпел.
Това бе рутинна операция; Шьонмейкър и медицинската сестра работеха пъргаво, без излишни движения. Гальовни поглаждания с гъбата и всичко изглеждаше почти безкръвно. Само от време на време му се изплъзваше тъничка струйка кръв и стигаше почти до кърпите, но той бързо я улавяше с гъбата.
Шьонмейкър първо направи два разреза, по един от всяка страна, през вътрешната подкожна тъкан на носа, близо до септума, на долната граница на страничния хрущял. После мушна крива островърха ножица с дълги дръжки в ноздрата, през хрущяла, чак до носната кост. Ножицата бе проектирана и изработена така, че нейните остриета да режат при отваряне и затваряне. Шьонмейкър отдели костта от мембраната и покриващата я кожа чевръсто и енергично, като бръснар, довършващ клиент, от когото очаква голям бакшиш.
— На това му казваме подкопаване — поясни той и веднага повтори действията с ножицата през другата ноздра. — Имаш две носови кости, които са разделени от септума. Всяка от тях в най-долната си част е прикрепена към парченце страничен хрущял. Аз те подкопавам изцяло от сглобката, където носните кости се съединяват с челото. — Взе подадения му от Ървинг подобен на длето инструмент. — Това е „подемникът на Макенти“. — Шьонмейкър заби подемника, довършвайки подкопаването. — А сега — добави нежно като любовник, — ще ти отрежа гърбичката с триончето.
Естър наблюдаваше очите му, колкото й бе възможно по-внимателно, търсейки в тях нещо човешко. Никога не беше се усещала тъй безпомощна. По-късно тя щеше да сподели:
— Изживяването бе почти мистично. Каква е тази религия… една от източните май… при нея най-висшето състояние, което можеш да постигнеш, е да се превърнеш в предмет, в камък. Изживяването бе точно такова; почувствувах, че потъвам, това бе някакво възхитително заличаване на моята самоличност, на същността на Естър. Все повече и повече се превръщах в капчица, никакви грижи, никакви травми, нищо: просто съществувах…
Маската с глинения нос лежеше на близката табла. Хвърляйки към нея бързи коси погледи за справка, Шьонмейкър пъхна триончето през единия от направените разрези и го прекара до костта. После го изравни с линията на новия гръб на носа и започна внимателно да реже носната кост от същата страна.
— Костта се реже лесно — отбеляза той на Естър. — Всички ние сме много крехки наистина. — Острието стигна до мекия септум; Шьонмейкър го извади. — А сега идва сложното. Трябва да отрежа другата страна така, че тя да стане точно като тази. Иначе носът ти ще се накриви. — Той вкара триончето по същия начин в другия прорез и, след като разглежда маската, както се стори на Естър, цели петнайсет минути, направи няколко незначителни корекции. Най-после преряза костта там в права линия. — Гърбичката ти сега представлява две разхлабени костици, свързани единствено със септума. Трябва да я прережем така, че да се изравни с другите два разреза. — Шьонмейкър направи това с нож с извито под ъгъл острие, и с бързи движения преряза костта, завършвайки фазата с елегантно прокарване на гъбата. — А сега гърбичката плува вътре в носа. — Шьонмейкър отвори едната ноздра с ретрактор, пъхна вътре пинцети и започна да рови, за да намери гърбичката. — Изваждаме пинцетите — усмихна се той. — Още не иска да излезе. — С ножици отряза гърбичката от придържащия я страничен хрущял; после измъкна с костните пинцети едно тъмно парченце хрущял и тържествуващо го размаха пред лицето на Естър. — Двайсет и две години социални мъки, nicht wahr?103 Край на първо действие. Ще я натопим във формалдехид и ако искаш можеш да си я запазиш за спомен. — Докато говореше, той оглаждаше с малка пиличка ръбовете на разрезите.