— А навярно следващият път ще стане, ако опитаме със смокиново листо? — предположи Бени.
— Ха, ха — изсмя се тя и отпраши с колата.
Бени намери едно гребло и започна да събира листата накуп. Помисли, че това бе още един неодушевен предмет, който едва не го бе убил. Не бе сигурен какво по-точно имаше предвид — Рейчъл или колата. Натъпка листата в кофата и после ги изсипа в една падинка зад паркинга, която служеше за отпадъчна яма на ресторант Трокадеро. Когато Бени влизаше в кухнята, Рейчъл се появи отново. Ауспухът на МГ-то гърмеше тъй силно, че можеше да бъде чут даже в град Либърти.
— Ела да те повозя, дундьо — извика Рейчъл.
Профейн реши, че може да се повози. Оставаха цели два часа до подреждането на вечерята в ресторанта.
След пет минути на шосе №17, той вече бе твърдо убеден, че ако някога изобщо стигнеше до Трокадеро, жив и неосакатен, щеше забрави за Рейчъл и оттогава нататък ще проявява интерес единствено към скромни пешеходки. Рейчъл шофираше като пуснат на свобода луд. Според Бени нямаше съмнение, че тя е изучила добре колата и нейните възможности, но откъде можеше да знае Рейчъл например, когато вземаше слепия завой на онова двупосочно шосе, че ще успее да свие обратно в тяхното платно и да се размине с идващата отсреща цистерна-млековоз, на цяла боя разстояние?
Профейн изпитваше прекалено силна уплаха, за да бъде, както обикновено, срамежлив в женска компания. Той протегна ръка, отвори нейната чантичка, намери там цигара, запали я. Рейчъл не забеляза нищо. Тя караше целеустремено, без да усеща, че има някой до нея. Проговори само веднъж, за да го осведоми, че на задната седалка има кашон студена бира. Бени всмукваше от нейната цигара и се питаше дали не е обхванат от натрапчив импулс за самоубийство. Изглежда понякога той напълно съзнателно заставаше на пътя на враждебни предмети, сякаш полагаше целенасочени усилия да бъде прекаран тъй хубаво, че да предаде Богу смотаняшкия си дух. Всъщност, защо беше с нея? Защото Рейчъл имаше хубаво дупе ли? Той хвърли бърз кос поглед към задника й, настанен на кожената тапицерия, подскачащ в синхрон с колата; а също проследи сложните и несъгласувани движения на лявата й гърда в черния пуловер. Най-после Рейчъл спря посред една изоставена каменоломна. Наоколо бяха натъркаляни безразборно големи скални блокове с неправилна форма. Профейн не знаеше от каква порода бяха те, но всичко бе неодушевено. Продължиха по черен път до едно по-равно място, на петнайсетина метра над дъното на каменоломната.
Следобедът не бе особено приятен. Слънцето печеше жестоко от безоблачното и непредлагащо защита небе. Дебелият Профейн се потеше обилно. Рейчъл играеше на „А познаваш ли?“ за няколкото известни й момчета, които бяха учили в неговото училище, и Профейн загуби. Тя парадираше с факта, че същото лято се била запознала с много младежи и като че ли все с отличници от колежите на Бръшляновия съюз17. Профейн от време на време потвърждаваше, че това е наистина прекрасно.
Рейчъл разказваше за колежа „Бенингтън“18, нейната алма-матер. Разказваше за себе си.
Тя е от Петградието на южния бряг на Лонг Айланд, район, включващ Малвърн, Лорънс, Сидърхърст, Хюлет и Удмиър, и понякога Лонг Бийч и Атлантик Бийч, макар че никому не е хрумвало да го нарече Седмоградие. Въпреки че жителите не са евреи-сефарди19, районът изглежда е засегнат от нещо като географско кръвосмешение. Движението на неговите дъщери (смирени и тъмнооки, подобно на множество Марулки20) е ограничено изключително сред пределите, очертани от вълшебните граници на една местност, където миниатюрната архитектура на пищни рибни и китайски ресторанти и терасовидни синагоги обикновено е не по-малко очарователна от самото море. Ограничено, докато те узреят достатъчно, за да бъдат изпратени в планините и североизточните колежи. Ала съвсем не за да се впуснат там в лов на мъже (тъй като в Петградието винаги е съществувало определено равновесие, отреждащо на който и да е порядъчен младеж още от шестнайсетгодишна възраст ролята на съпруг), а да им бъде подарена илюзията, че „поне са си поживели“ — тъй необходима за емоционалното развитие на всяко момиче.
Единственото, което им остава, е смелото бягство. В късния неделен следобед, когато голфът е приключил, чернокожите прислужници са разтребили оставената от снощното празненство бъркотия и са заминали на гости при своите роднини в Лорънс, а до телевизионното предаване на Ед Съливан21 има още два-три часа, поданиците на това кралство излизат от своите огромни домове, сядат в автомобилите и потеглят към търговските квартали. Там ги очакват разтуха и веселие сред привидно безкрайните алеи с павилиончета за зеленчуков омлет и скариди; ориенталци се кланят, усмихват, суетят и гласовете им чуруликат в летния сумрак. А с настъпването на вечерта идва и кратката разходка по улицата: бащиният торс, солиден и уверен в костюм марка „Джакоби Прес“22; очите на дъщерите, скрити зад инкрустирани с фалшиви диаманти слънчеви очила. И както ягуарът е преотстъпил своето име на майчината кола, така е дал и шарката от кожата си на три четвърти панталоните, които обгръщат гладките бедра на дъщерята. Кой би могъл да избяга? Кой би пожелал да избяга?
17
Бръшлянов съюз — асоциация на осемте най-стари и най-престижни американски университети, създадена 1945 г. и включваща университетите Браун, Дартмът, Йейл, Колумбия, Корнел, Пенсилвания, Принстън и Харвард.
18
Беннингтън — частен колеж в г. Беннингтън, щата Върмонт. Основан в 1925 г. като експериментален хуманитарен женски колеж.
19
Сефарди — испански и португалски евреи, вероятно бежанци от Палестина. За разлика от ашкенази (произхождащи от Германия и Източна Европа), сефардите практикували ендогамни бракове (т.е. само в пределите на тяхната общност), което авторът има предвид.
20
Марулка — героиня от едноименната приказка от братя Грим. Била затворена във висока крепостна кула. Прен. — изгнаница, затворница.
21
Ед Съливан (1902–1974) — популярен американски тележурналист. От 1948 до 1971 г. води ежеседмично телевизионно токшоу.
22
Джакоби Прес — американска модна къща, произвеждаща конфекция за заможни клиенти, обикновено випускници от високо реномираните университети на Бръшляновия съюз.