Но за изненада се оказа, че Бил всичко е премълчал. Жената веднага позна ловеца и го посрещна най-любезно. От нея научи, че онзи действително е бил при нея и си е купил един стар костюм. После тя случайно чула, че бил отпътувал със сутрешния влак за Сан Франциско.
Олд Файерхенд незабавно се отправи към гарата да събере информация. Той беше накарал жената да му опише костюма, който Бил си беше набавил. Скоро разузна, че един точно така облечен мъж си е взел билет до Сан Франциско. И сега той веднага накара телеграфа да затрака.
Имаше още един час до тръгването на следващия влак в същото направление. Олд Файерхенд реши да се възползва от него и уговори с Винету линията на поведение. Всички, които се намираха сега в Долината на смъртта, трябваше да си останат там. Утре или вдругиден в долината щяха да пристигнат съдебни чиновници, за да заведат следствие. Той също щеше да се върне с тях, в случай че работата го позволеше. Ето как Винету препусна, водейки коня на Олд Файерхенд за юздите. Самият ловец един час по-късно седна във вагона, пожелавайки си горещо настоящият лов да излезе успешен.
В купето имаше само няколко пътника. Според американския обичай никой не се интересуваше от другия. Час след час минаваше. Влакът спираше само на по-големите гари. През Сан Бернардино и Лос Анджелис стигнаха в късния следобед в Туларе. Влакът и тук спря за кратко. И тогава откъм входа се разнесе силен глас:
— Прощавайте, сеньорес! Да се намира тук някой сеньор Уинтер?
— Тук! — отговори въпросният, като се изправи и приближи към питащия.
Мъжът носеше цивилно облекло, но се представи с тих глас като полицейски служител.
— Вие търсите някой си там Бил Нютън, както се разбира от телеграфическото и съобщение — каза той. — Той вече е в ръцете ни.
— Къде?
— Тук в ареста. Можете веднага да, си го получите.
— Идвам, сеньор.
Олд Файерхенд последва полицая. Беше любопитен да види Бил Нютън, ала за съжаление остана разочарован в очакването си. С други думи той намери само… костюма, който Бил беше купил във вентата. Но мъжът, който го носеше, беше непознат.
Той се бил срещнал с Бил във вагона и се оставил да бъде уговорен от хитрата лисица срещу едно добро възнаграждение да си размени с него тоалета, той самият имал каубойско облекло, което Бил много харесал. Човекът, който не изглеждаше да е съвсем с всичкия си, бил склонен от печения Бил. В Туларе арестували мъжа.
Олд Файерхенд сега естествено отново телеграфира в двете посоки и хвана следващия влак за Сан Франциско. Но и тук го очакваше разочарование: Бил Нютън не беше открит. Той беше изчезнал безследно в навалицата на пристанищния град. Нито съдействието на полицията, нито доказаната находчивост на Олд Файерхенд имаха успех — престъпникът отново беше избягнал справедливото възмездие.