Сам Хокинс пристъпи сега иззад мулето си и закрачи към индианците с пушка в положение за стрелба. Те също бяха слезли и идваха към тях — лесничеят беше последвал примера на Сам, готови всеки момент да стрелят. На разстояние пет крачки едни от други двете партии спряха.
— Дошли сте да изпушите с нас лулата на мира? — попита Сам.
— Може и да я изпушим с теб — отвърна онзи, който бе говорил преди малко. — Искаш ли да седнеш при нас?
— Да.
Четиримата насядаха по двама едни срещу други с пушки напреко на коленете. Оглеждаха се изучаващо.
Двамата вождове бяха с почти еднакви фигури — дълги и мършави, с жилести крайници, изцяло облечени в бизонова кожа. Бяха свързали косите си в кичур със закрепени в него вождови пера. Чертите им не можеха да се различат, тъй като живописта бе дебело нанесена по лицата.
— И тъй, какво искате? — попита Сам Хокинс. — Защо задържате ездата ни?
— Искаме да знаем имената ви.
— Аз се казвам Даниел Уилърс, а спътникът ми — Айзък Болтън.
— Аз пък съм Ревящия бик — произнесе вождът с достойнство.
— А аз — обади се другият също така гордо — съм Танцуващата мечка.
— Никога не съм чувал имената ви.
— И ние вашите още не. Сигурно не ловувате от дълго из тези местности.
— Тази прерия ни е позната, ала ние сме мирни ловци. Не ходим на лов за слава и известност, а за бобри и бизони.
— Запознавали ли сте се и с други ловци?
— С неколцина.
— Може би сте се срещали и с един, който се казва Сам Хокинс?
— Не.
— При него трябва да има и други двама — дълги и тънки, като прътовете на някоя типи. Дали тези трима ловци не са ви приятели?
— Не.
— Това е много добре. Иначе щяхме да ви убием!
— Че тоя Сам Хокинс враг ли ви е?
— Да. Той пречука няколко наши братя.
— Вие от кое племе сте?
— От племето на поуните.
При това съобщение Сам Хокинс изпита някакво неприятно боцкащо усещане под кожата на главата си. О, не, не под кожата на главата, защото дребният трапер от много години носеше вече перука — в една битка с индианци му бе взет скалпа, след което те го бяха оставили да лежи, смятайки го за мъртъв. И тези индианци бяха също така поуни. Нищо чудно, че сегашната среща възкреси по най-жив начин тогавашното събитие.[3]
— Откъде знаеш, че Сам Хокинс се намира в тази местност? — продължи да подпитва малкият.
— Неговите приятели ни го казаха.
— Кои приятели?
— Те се наричат помежду си Дик и Уил.
— Съобщили са ви го, макар да сте техни врагове, а те негови приятели?
— Така е.
Веждите на трапера се свиха, но само за миг. Беше силно угрижен за приятелите, ала прикри мислите си.
— Значи сте се срещнали с тях?
— Да.
— Те сега къде са?
— Препуснаха напред, не знам накъде.
— И вие сега търсите тоя Сам Хокинс?
— Да. Мислехме, че може да си го видял.
— Не съм го виждал, но с този мой спътник сме заедно едва отпреди няколко часа. Той е бил по-дълго в тази местност и може би го е срещнал. Да го питам ли, понеже той не знае вашия език?
— Питай го!
Това бе целил Сам Хокинс. Искаше да говори със спътника си, без да събуди недоверието на индианците, сега му се отдаваше възможност да постигне целта си. Той направи неангажирана физиономия и му каза на немски:
— Овладейте се! Намираме се в голяма опасност. Придайте си замислен вид, като че искате нещо да се сетите! Погледнете към тези типове приятелски, макар да имаме всички основания да им пожелаем да отидат по дявола.
— Защо?
— Те ме търсят, за да ме очистят. Вече са убили двамата ми най-добри приятели. Твърде умни са наистина, за да ми го кажат, но аз току-що забелязах, че техните пушки принадлежаха на моите другари. Те са си ги присвоили.
— За тая работа трябва да заминат по дяволите!
Но при тези думи лесничеят погледна любезно индианците и им кимна приятелски — преструвката му се удаде отлично.
— Те са поуни. Негодяите ще узнаят какво значи да пречукаш приятелите на Сам Хокинс. Наблюдавайте ме внимателно! Когато ви кажа думичката «сега» ще грабна пушката на единия и в същия миг вие трябва да вземете тази на другия. После скачаме, отстъпваме няколко крачки назад и насочваме пушките — те ще имат тогава само ножовете си и няма да могат да излязат насреща на огнестрелните оръжия. Само физиономия да направят, че искат да се бранят и ги гръмваме. Смятате ли се за способен да направите това, което ви казвам?